Днес, на 14 септември българските огнеборци честват професионалния си празник. По този повод, разговаряхме с главен инспектор Венцислав Шейков – началник на районната служба по „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Рудозем. Той е завършил “Пожарна и аварийна безопасност” през 2004 г. и след вече 17 години служба все още чувства призванието на избраната професия.
Как взехте решението да станете огнеборец?
Много лесно, в интерес на истината. Въпреки че не съм потомствен пожарникар, нито ми е било детска мечта, но в момента, в който разбрах, че има такъв факултет, реших, че искам това. Отдаваха ми се точните науки. Бях приет и на други места, но в момента, в който разбрах за този факултет, изпитах влечение именно към него.
В какво се изразява отговорността на пожарникарите?
На първо място е отговорността пред обществото. Това да си способен във всеки един момент да окажеш помощ по най-правилния начин. Хората разчитат на нас в крайно стресиращи и критични, екстремни ситуации.
Каква е съдбата на пострадалите от пожар?
За мен е радостно, че последните години нямаме пострадали служители, а хора пострадали от пожар са били с изключително леки наранявания, леки изгаряния, обгазяване, но нищо сериозно. Основно пострадалите са засегнати от материални загуби, покъщнини, покриви. Но населението в нашия район е състрадателно и веднага след това помагат. Виждали сме как след като приключи пожара, започва да се разчиства, всеки се включва с каквото може. Включително и институциите.
Какво показва статистиката за пожарите в нашия район?
Статистиката за нашия район през последните години показва основно две неща. Най-много пожари се случват в селското и горското стопанство. И на следващо място са пожарите в жилищни сгради. Това, според мен, се обуславя от самия характер на района, в който живеем. Заобиколени сме от гори. Местното население си стопанисва ниви, градини, пасища. А основна причина за пожарите в жилищата са непочистените комини. Всяка година статистиката извежда тези два отрасла на първо място. Средно на година тук възникват около 45-50 произшествия. През 2015-та година по време на бедственото положение имаше много произшествия от всякакъв характер, може би над 70.
Какви са рисковете на професията и кои са нещата от първостепенно значение в борбата с огнената стихия?
Рисковете не са малко, но да кажем, че на първо място са тези от физически наранявания. Психическият стрес е много висок. А също така не е за пренебрегване и рискът от ракови заболявания в резултат на токсичните продукти, които се съдържат в дима. А нещата от първостепенно значение за пожарникарите е добрата подготовка, натренираност на състава, умението за запазване на самообладание в критични моменти и бързата реакция. И не на последно място, в зависимост от самото произшествие, е и доброто взаимодействие между институциите. Когато става въпрос за по-големи пожари, като горските, се изисква съдействие от други институции, и когато координацията и взаимодействието е добро, нещата се случват по-бързо. Основно разчитаме на доброволното формирование от общината, което е в състав от 20 човека, преминали съответното обучение. Ние се стремим непрекъснато да ги развиваме, за да съществува това формирование. Разчитаме на Общината и на населението. За горските пожари разчитаме и на военните, които са безценни сътрудници в бедствени ситуации.
Коя е най-привлекателната част от това да си пожарникар?
Предполагам, че за всеки е нещо различно, но за мен лично е усещането, че помагаш по някакъв начин на обществото. Това е израз на националния дълг, който имам и мога да удовлетворя в едни от най-тежките моменти за хората. Чувството, че от работата ти зависи благополучието на човешки животи е натоварено с много отговорност, но именно това е и движещата сила, която те захранва в екстремната ситуация. А при един успешен развой на събитията, в резултат на добре свършената работа, носи изключително лично задоволство. Например тогава, когато не сме допуснали да има пострадали, не сме допуснали пожара да се разрасне след пристигането ни. Понеже работата ни е в две направления – освен това, което се отнася до пожарите, бедствия, аварии и катастрофи, другото направление е държавния противопожарен контрол, отнасящ се до това дали обектите са пожарообезопасени или когато се строят нови сгради, още от етап проектиране ние се намесваме, следим дали всичко е проектирано както трябва, и по отношение на това направление, аз лично изпитвам удовлетворение, когато при даден проект са спазени всички мерки и после той се изпълни по начина, по който е проектиран и са заложени съответните мерки.
В какво се изразява ежедневната дейност на пожарникарите в районната служба?
Ежедневната дейност се изразява в поддържане на оперативна готовност. Колегите идват в 8:00 ч. сутринта, приемат дежурството и съответно предишната смята го сдава. На първо време трябва да си проверят техниката. Ако трябва нещо да се подмени или ремонтира, да се подготви, за да бъде в изправност и в готовност за реакция във всеки един момент. След което, ако няма произшествия, следват седмичните си програми за поддържане на бойна готовност. Това е ежедневно, целогодишно професионално обучение, включващо обекти за изучаване и индивидуална програма.
Тук, може би, е мястото и да развенчаем един мит, прозвучавал в резултат на афекта у пострадали „Пожарната дойде без вода”. Няма такъв вариант! Пожарната вози определено количество вода, независимо с колко вида струйници сме (вижте демонстрацията във видеото), ако нямаме хидранти, от които да зареждаме, водата се изчерпва в рамките на 5-10 минути. Докато търсим от къде да водоснабдим, водата може да свърши и хората остават с погрешно впечатление, но мога да гарантирам, че в пожарен автомобил в която и да е пожарна служба, щом е на дежурство, е абсолютно зареден с вода, други гасителни вещества и всичко необходимо.
Какво е становището ви, като главен експерт, за възникналите напоследък големи пожари в страната?
Мнението ми се отнася за всички горски пожари от този тип. Основният проблем е човешката небрежност. Почти всички пожари се дължат на необмислени реакции при работа с машини на полето без да са взети съответните мерки, палене на растителните отпадъци. Опитваме се да информираме и предупреждаваме населението, но за съжаление е практика неглижирането. Надявам се, че с времето по-будно и разумно ще се подхожда.
Стоите ли на „тръни” около новогодишните празници?
В интерес на истината, точно на връх Нова година стоим “на тръни”, заради масовото използване на пиротехническите изделия. И тук проблемът е неразбирането и неспазването на правилата. Ако правилата къде да се използват тези пиротехнически изделия, как и от кого се спазват, проблемите ще са по-малко. За щастие през последните години не сме имали такива случаи, но все пак винаги сме “на тръни” тогава, защото такива произшествия винаги са непредсказуеми.
Много малки деца мечтаят да станат пожарникари, когато пораснат. Какво бихте им казал?
Бих им казал да следват мечтите си. Винаги, когато има желание, има и начин. Бих ги посъветвал да се подготвят усилено. И преди всичко да бъдат разумни в действията си!
Няколко думи по повод празника?
Искам да поздравя тези деветима служители, с които имам честта да работя. Те са еталон за професионализъм, всички са награждавани – трима са наградени от министъра, трима от директора на Главната дирекция, един – от директора на Регионалната дирекция, а двама служители са наградени за погасяването на пожара в Северна Македония. Аз много се гордея с тях! На тях и на всички колеги искам да пожелая да са живи и здрави, и след всяко произшествие да се връщат при семействата си така, както и когато са тръгвали!
На хората искам да кажа да спазват мерките за безопасност, особено сега при прибирането на реколтата, да внимават и по възможност да избягват паленето на открит огън! Наближава зимния период и новогодишните празници. Да си подготвят жилищата, да си изчистят комините и отоплителните уреди, да си проверят ел. инсталациите дали са им изправни! Това може да предотврати пожар!
Валентин Хаджиев, един от служителите, вмъкна и важно пояснение относно масовата употреба на понятието “Гражданска защита”.
“Гражданска защита няма. Ние извършваме делата на “Гражданска защита”. Това се чува дори по новините „Гражданска защита отводни подлеза в Пловдив”. Пожарната го е извършила това действие.”
Преди години имаше две институции – „Пожарната” и „Гражданска защита”, но двете институции се обединиха в една институция „Пожарна безопасност и защита на населението”, която действа при всички пожари, наводнения, земетресения, промишлени аварии, катастрофи с автомобили и всякакви други.
На въпроса “Не се ли страхувате?”, Валентин казва “Няма място за страх в тази професия! Всеки се бои от нещо, но когато обстоятелствата са животоопасни, страхът отстъпва пред това да се свърши нужното.”
