Надежда Хаджиева е обичана детска учителка в ДГ “Войкова лъка”, но освен това е ценен българо-гръцки преводач. Как започва пътят й като такъв и каква е ролята на преводача ще разберем в днешното интервю.
Как се ориентира към гръцката филология?
Гръцката филология и в частност специалност Балканистика, която съм изучавала като магистратура 5 години в ПУ „Паисий Хилендарски“ беше сред 4-те първи желания при подредба на специалностите, но със сигурност не беше най- желаната. По стечение на обстоятелствата реших все пак да изучавам Балканистика, защото за мен беше интересно, че се изучават всички балкански езици и ще мога да се докосна до културата и езика на балканските народи. След като започна и самото обучение установих, че съм направила добър избор, защото основният език – Гръцки успя да ме заплени и го учех с интерес и желание, въпреки че всички знаят, че той е един от най-трудните за изучаване езици. С всяка изминала година гръцкия език ми харесваше все повече, участвайки в един конкурс за превод на литературно произведение спечелих като награда 40-дневен летен курс на обучение в Атинския университет, там успях да преодолея преградата и да се отпусна да говоря свободно на гръцки език.
В какво се състои изкуството на превода и какво е специфично в ролята на преводача?
Изкуството на превода е в това, че преводачът трябва достоверно да пресъздаде идеята и смисъла, които авторът на даден текст е вложил в произведението си или когато говорим за устен превод смисълът, който събеседникът влага в думите си, преводачът да успее да ги преведе по абсолютно точен начин. Именно в това се състои и самата специфика на ролята на преводача.
Какви са трудностите на професията? А в какво се крие нейното очарование?
Трудностите на професията на преводачите не са малко, често ако става дума за писмен превод, хората биха си казали, че е много лесна работа, но всъщност изисква концентрация, внимание и доста предварително четене и запознаване с текста. Разбира се, когато преводът е писмен и разполагаме с повече време имаме възможност за редакция, защото понякога в последствие изниква мисъл как даден текст би звучал по-добре, използвайки други думи носещи същия смисъл. А що се отнася до устния превод или както се казва превод на момента там трудностите са от друго естество. Преводачът отново трябва да е запознат с контекста на разговора и там често играе роля притеснението, много е важно преводачът да слуша добре човека, който говори, за да бъдат предадени точно думите му и естествено, ако човекът говори много бързо има опасност от изпускане на важен момент, който би бил от съществено значение и би променил хода на ситуацията.
Очарованието на професията, е че именно преводачът се явява като „мост“ между два свята, два езика, две нации, култури и т. н.
Защо трябва да учим/знаем езици?
Днес всеки би казал езиците са много важни и ще е прав, защото ако преди знанието на езици е било като специално умение на дадена група от хора, то днес с напредването на технологиите и развитието на света ученето на езици е предпоставка за по-лесна реализация и развитие, в каквато и да е насока и област. Езиците, те са мостът към различните нации, култури и традиции.
