Павлина Караджова: ЙОГА – Изкуството да живееш

Павлина Караджова е работеща майка, която е посветила свободното си време на йога. Още от дете тя винаги е била спортна натура, но с йога се занимава от шест години, а от шест месеца вече е и сертифициран инструктор. Тя говори с уважение и възхищение за своята инструкторка и ментор – Даниела Димчева от lotos4ever. В най-скоро време се очаква и отварянето на зала, в която да преподава, като часовете са планирани по такъв начин, че да е удобно за всеки, който има желание да практикува.

За йога има много разнообразни разбирания. Ти как я определяш?

Йога е система от практики за усъвършенстване на тялото и на душата, която изисква съчетаване с правилното дишане. Дишането е нещо, за което обикновено не се замисляме, докато нещо не го затрудни.  Но овладявайки дишането, овладяваме и пулса, и тялото. Защото винаги има някакъв страх – било то от травми, контузии, провал, загуба на равновесие. Дишането изчиства тези страхове. В началото, докато си само си мислех, че тренирам йога, опитах да направя една йога поза от клипче в интернет и си нараних ребрата много сериозно. Два месеца не можех да дишам и тогава се осъзнах, изплаших се и разбрах, че това не е шега. Затова е толкова важно да имаш учител, който е наясно с материята да ти даде основата и тласъка. Интересно, че когато започнах курса за инструктори, започнахме с тази поза, която ме травмира. Бях на кръстопът дали да се откажа, но се оказа, че с правилно изпълнение, правилна техника, правилно дишане и най-предизвикателната поза се получава. За някои пози, преди направо спирах да дишам, но това не трябва да се случва. Дишането ни е дадено, за да си дишаме, не да спираме, защото правим нещо.

Когато пожелах да се срещнем, нарече йога „изкуството да живееш”. В какво се състои изкуството да живеем?

В това да благодарим. Защото ако се съсредоточаваме в това, което нямаме, в нашите липси, няма как да имаме нещо налице. Трябва да се съсредоточим върху това, което имаме. Да благодарим за хората, които са до нас, за хората, които ни дразнят, най-много, защото тези, които ни предизвикват вътрешно са същите, които най-много ни помагат да се осъзнаем. Това, което ни дразни у хората, го имаме и ние и е добре да го осъзнаваме. Не да го капсулираме, защото тогава в даден момент то ще избухне, а да го осъзнаваме и да го пуснем. Във всеки човек има и злоба, и завист. Това са нормални човешки качества. Прекаления светец не е светец. Имаме си лошите качества, но само ако ги признаем, можем да ги трансформираме. Изкуството да живеем извън Матрицата, е в търсенето и запазването на равновесието . И в ежедневието си имаме навика да се вземаме твърде на сериозно, а ние сме тук за едно определено време, в което трябва да се научим да живеем , да се радваме, да благодарим, да даваме. Чрез даването храним душите си. Защото това ще остане от нас, когато вече ни няма. Но да даваме и на себе си, защото тялото и душата трябва да са добре. Трябва да изпитваш щастие, за да ощастливиш някого. Трябва да обичаш себе си, за да обичаш някого.

Изглежда, че не е случайност да пожелая да се срещнем на Международния ден на думата „Благодаря” – какво точно е общото между благодарността и йогистката практика?

Общото между йога и благодарността е в самото осъзнаване на това, което представляваме. Ние сме част от едно огромно цяло, даже не ми го побира разума. И всеки от нас има своята роля, своето място и задачите, които има да свърши. За това и благодаря, че когато съм имала нужда винаги е имало някой, който да ми помогне и благодаря за това, че когато Вселената ме е поставяла до някого, който има нужда от помощ и аз съм се осъзнавала, съм поела ролята си към това цяло.

Йога има едни чудесни принципи. В йога се практикува въздържание от празнословене, злословене (твърди се, че когато злословим за някого приемаме част от неговата негативна карма), безразборни сексуални контакти, от алчност и всякакви такива дейности, които изразходват енергията ти. Когато говорим за въздържане от алчност, това в днешно време също се явява сериозно предизвикателство предвид, че живеем в материален свят. Няма се предвид, че трябва да раздадем всичко материално и да заживеем като отшелници, не е грях да удовлетворяваш базовите си потребности, от храна от подслон и защита. Просто трябва да се постигне равновесие и да не се привързваме към вещи, или да трупаме такива, мислейки какво още нямаме.

Хората срещат различни трудности в това да започнат да практикуват йога, намирайки си оправдания, както и в постоянството, след като веднъж са започнали. Можеш ли да споделиш нещо, което да ги мотивира или улесни в намирането и запазването на своята воля?

Леността е най-голямата пречка, действително, а постоянството е много важно. Трябва да обърнем внимание на нагласата, с която започваме. Не трябва да се фокусираме върху крайния резултат, а върху процеса. Тогава вече имаме постоянство, когато си поставяме малки цели. Ако се вторачваме в някакъв краен резултат, който искаме да постигнем, ние се насилваме, а това действа демотивиращо, защото е трудно, защото боли. Йога трябва да става с лекота, йога трябва да става леко на ръба на предизвикателството, в никакъв случай не трябва да оставаш само в зоната на комфорт, а лекичко да излизаш от нея. Това трябва да се случва всеки ден, но с мярка. Принципът за ненасилие присъства във всяка една практика. Прекалили се с дадено нещо, то обикновено дава отрицателен ефект.

Принцип от йогата е дисциплината. Там думата е „тапас”, което от санскрит се превежда „горене”. Ако нещо не те запали и не гори в теб, то няма как да стане. Трябва да запалиш искрата, огъня в себе си и да заобичаш това, което правиш, да заобичаш процеса. Разбира се, трябва да имаш някакви ясни цели, за да не ти стане досадно.

Понякога е трудно, понякога ме мързи, понякога ме боли, понякога ми идва да се откажа… но продължавам! Винаги продължавам! И то без да се насилвам! След контузията и след като завърших курса разбрах, че това е основното.

Когато започнах да разбирам какво е йога, разбрах и голяма част от живота, който ми се случва навън. Мислите – мисълта е нещо много силно, умът е нещо много мощно. Умът ражда мисли, мислите – чувства, чувствата – вибрация и вибрацията образува всичко, което се случва в живота ни. Тоест всичко тръгва отвътре на вън.

Битува едно мнение, че ако нещо не си го започнал от дете, ако не си подкрепян от родител, от общество, то нищо няма да стане. Но това пак го диктува умът и с този начин на мислене наистина нищо не става! Когато се концентрираме върху негативни неща, негативни неща ще ни се случват.

Дали ще е с йога, без йога, ние определяме качеството на живота, който водим.

Йога е за всякакви хора, на всякаква възраст. Има йога учители по на 90 години. И са започнали да практикуват на 50 г., заради някаква болест. Често практикуването на йога започва така, за да облекчи дадени симптоми, но прераства в нещо, което японците наричат „икигай”. “Икигай” означава “това, за което ти се събуждаш сутрин”. Когато японците се пенсионират, те напускат работното място, но не спират да работят за своята общност. Абсурдно е активността да спре на 40-50 години (както тук честичко правим), защото това е една от най-активните възрасти за човешкия организъм. Отново самата мисъл блокира всякакъв вид напредък. Йога е за всеки! Йога е за пълните и за слабите, за малките и големите. Йога е и за по-скованите. Всяка една практика се трансформира в зависимост от нуждите на практикуващия.За хора с диабет, за хора с високо кръвно, астматици и за абсолютно всеки. С йога се балансират и хормони.  Има златни упражнения! Всички тези обърнати пози, като поза свещ, прочистват лимфната система. За абсолютно всеки има йога практика!

Това интервю е една пета от удивителния разговор, който проведох с Павлина и именно защото е лесно да се увлече човек да си говори с толкова земна, одухотворена и ерудирана жена, надявам се, че в бъдеще ще имам възможност да заснема друг наш разговор, който да споделим с читателите на Рудозем Нюз.

Желая успех на нашата йога и скоро студиото ѝ да отвори врати, защото аз лично имам нужда от такава практика и се радвам, че най-накрая и това се случва в нашия град! Браво!