Антон Урдажиев учи в с. Елховец до седми клас, след което продължава в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов” в гр. Пловдив, където изучава основите на изкуството, като живопис и графика. Последната година там се ориентира към своето творчество. Кандидатства за „Скулптура” и „Металопластика”. За да се радваме на шедьоврите му днес, съдбата изиграва картите си и е приет да изучава „Металопластика” в Националната художествена академия – най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства. Там се научава да обработва метал, сребро и злато. За бижутерията, която също е изучавал там, казва, че пак е скулптура, но в по-малък формат. За преподавателите си в Академията, Антон говори с уважение и възхищение.
Когато завършва, прекарва няколко години в София, където се занимава с интериорен дизайн. Не след дълго решава да се прибере в родния си дом в Елховец и започва да твори познатите ни скулптури от метал. За около 6-7 години творчество тук, Антон е изработил множество метални пластики, като само големите, като „Мечката”, „Бръмбара”, „Бухала” и т.н. наброяват около дванадесет. Най-общо, големите проекти му отнемат около два месеца.
В началото на своята работа, Антон признава, че по-скоро е налучквал какво трябва да направи, за да постигне определена форма, но с опита работният процес се случва по-бързо, защото вече знае кое как ще се получи и как ще изглежда по-добре.
За произведенията си, Антон черпи вдъхновение от природата. За всяка скулптура разсъждава за нейния смисъл – така например „Феникса” е бил поръчка от бизнесмен, чиято фирма е претърпяла множество спадове, след които и възходи, и започвайки от нищото всяка година, от пепелта се преражда за нов живот. Така той дава облик на качества като мъдростта, която „Бухалът” символизира или явления като начините, по които човек може да се променя, намиращи израз в „Хамелеона”, или за силата на “Мечката”.
Когато говорим за младите, които имат креативността и артистичността за създаване на изкуство, но са притиснати от схващането, че „така не се храни къща”, Антон си спомня, че майка му е искала той да учи за митничар. Оказва се, че това е било шега, защото семейството му са помогнали много в художественото му развитие и винаги са го подкрепяли. Родителите, които съветват децата си да се занимават с нещо различно от изкуството, Антон оправдава напълно и казва, че може би наистина са прави, защото изкуството в действителност е много сложно нещо, реализацията – също, особено в България. Той смята, че всъщност всичко, което хората правят е вид изкуство. И накрая добавя за младите: „Ама няма проблеми, нека се занимават с изкуство. Супер е!”
„По мое време още беше останало като ценност това да се занимаваш с изкуство, още се гледаше като нещо престижно. Тази насоченост към друг вид занимания се случи през последните години. И когато си говорим с преподаватели сега споделят, че вече дори няма кандидати. Хората не виждат смисъл да се занимават с това, защото няма реализация. Но когато бях по-малък не мислехме за това, някак си хората не виждаха нещата така. Всичко се променя. Много от моите колеги се пренасочиха към графични дизайни и други подобни.”
В момента Антон си почива от работата, но предстоят много поръчки от клиенти и проекти, които узряват в ума му.
Когато работи във или пред гаража си, преминаващите се спират с интерес, за да видят какво се получава и да се порадват на едно истинско изкуство – нещо, което е уникално преживяване за местните.
В изкуството, емоциите намират съществена роля – според Антон трябва да се чувстваш добре, за да създадеш нещо красиво, от друга страна самата творческа работа също те кара да се чувстваш добре. Той рядко работи, ако не изпитва муза, но признава, че друг път музата идва в процеса на работа.
Тези от вас, които са виждали металните пластики на Антон Урдажиев във Facebook, трябва да знаят, че дори професионалните фотографи признават, че снимките им не могат да уловят възприятието, което човек има, когато вижда скулптурата реално пред себе си.
Като всеки човек на изкуството, най-удовлетворяващо за Антон е, когато хората харесат работата му.
Макар да изпитва известно неудобство от публични изяви, като речи за изложби или телевизионни репортажи, то е придружено и с прилив на приятни емоции: „И ей така, както си гледаме телевизия, певицата Деси Добрева изведнъж споменава, че е видяла някакъв много готин гълъб от каски и аз си викам: Яко!”
До сега Антон Урдажиев е имал две изложби – в Пловдив и в София. Надявам се, въпрос на време е да направи такава и в Рудозем или поне в Смолян, както и да украсим общината си с негова метална пластика, която да се превърне в наше културно наследство.
