Марио Бонич е на роден на 4 август 1952 г. в Дубровник. Национал на бивша Югославия. Във футболната си кариера облича екипите на Дубровник, Динамо (Загреб), гръцките Аполон и Панахайки и австрийския Казино (Залцбург). Завършва университета в родния си град, след което работи като треньор, мениджър и скаут в родината си и в Гърция. Сега Бонич, който познава лично някои от националите на Хърватия, световни вицешампиони от мондиала в Русия, и е проследил пътя им във футбола, работи като координатор на треньорите в проекта на Валенсия и Global Premier Soccer за Югоизточна Европа. 

РУДОЗЕМ НЮЗ: Не за първи път сте в България. Харесва ли ви тук? С какви впечатления останахте от малкото ни градче?

МАРИО БОНИЧ: Да, това не е първото ми посещение тук. Това е четвъртото или петото ми посещение в България за последните две години. Имам  много добри отношения с господин Шерифов и неговите подопечни. Валенсия е голям отбор с много добър проект и много добра академия за малките деца. Мисля, че се движим по правилния път и нашите до тук изградени взаимоотношения и съвместна работа трябва да продължи. Започнахме преди две години и вече можем да покажем резултатите. За нас този резултат са децата. Ако тяхното ниво се подобрява, значи програмата наистина работи. Аз проследявам развитието на децата и това, което представят те е един значителен прогрес. Защо ние избрахме Рудозем? Защото талантите се намират в малкия град, а не в големия. В големите градове, децата са привързани към големите отбори, а тук са по-отворени към нашата програма и това, което тя им предоставя като възможности. Тук те имат природа, много зелени площи, река, кмета им е направил прекрасна спортна зала и игрища. Фантастично е! Има къде да тичат, да играят, да се забавляват, да се развиват, да бъдат щастливи.

РУДОЗЕМ НЮЗ: Как ще коментирате потенциала на малките ни футболисти след прекараното време с тях? Какво, според вас е нужно в детско-юношеския футбол, за да осигури успеха на младежите в този спорт?

МАРИО БОНИЧ: Децата имат таланти, но трябва да работят много усилено и с една добра програма, кой знае, може един ден да играят във Валенсия, Барселона, никога не знаеш. За това съм тук, да проверя потенциала им, да го развия. Децата трябва да изпълняват поне 70% от програмата, ако искат да се развият като професионалисти. Не е лесно. Проблемите могат да са свързани с екипировката, с децата, отборния дух, организирането на личното време. Аз се явявам и като координатор на треньорите. Трябва да проследя как те се справят с тренировките си. Те могат да импровизират, те имат нови идеи и може да излезе нещо добро, кой знае. Но понякога трябва да ги спра, ако не правят нещата, както трябва. Наше задължение е да подготвим децата дори и за загубите, защото не всичко в живота върви по мед и масло. Има и загуби, и провали, и пропуски. Има ги – това е животът. Но ние тренираме и психиката им, важно е да не ги изгубим чрез изискванията си, и те да продължат да обичат спорта. Само така израстват.

РУДОЗЕМ НЮЗ: Каква е вашата концепция за развитие на даден талант?

МАРИО БОНИЧ: В работата ми е важно да забелязвам лидерските качества у едно дете. По какво проличава? Първо, когато то играе футбол – то е щастливо. И му личи! В изражението, в движението, в начина, по който мисли. Повечето от децата си мислят, че е достатъчно да са силни. Но лидерът притежава координация, бърза мисъл, той е в момента тук и сега, когато трябва да маневрира, да шутира. И когато забележа тези качества, не мога да се въздържа от реакция „О, браво!“. Това е талантът. Грешки се случват, разбира се, по време на игра. Така е и в живота. Талантът е хубаво нещо, но не е достатъчен. Изискват се много време в тренировки, много отдаденост. Всичко е от значение. Но от най-голямо значение е изборът, който детето прави, защото ако то наистина в душата си обича футболът, ще избере да играе на игрището, да се усъвършенства, вместо да играе на компютъра и плейстейшъна или да чати на телефона. Всъщност е много просто, но не винаги е лесно, ако то не разбира, че се опитваме да помогнем със съветите си. Аз съм тук да помогна и ако детето наистина има желание, ще приема присърце насоките ми. Но ние изключително държим и на добрия успех в училище, защото и преди съм казвал, интелектът е по-важен дори от таланта. Не го замества, но е не по-малко значим фактор, това да мислиш е част от самия талант. Физическата форма също не е самодостатъчна. Това, което децата трябва да постигнат е комплекс от всичко, за да бъдат ефективни в тактиките, които изисква динамичната игра.

РУДОЗЕМ НЮЗ: Как оценявате работата на ръководството на ФК Палас?

МАРИО БОНИЧ: Лесно е да се проследи тяхната работа, защото децата са отражение на свършеното от тях. Всички умения, които забелязвам у децата, са продукт на ФК Палас. Не аз съм ги научил вчера на всичко това, което те демонстрират пред мен. Аз съм щастлив, наистина щастлив, когато виждам, че треньорите са съпричастни и близки с децата, които тренират. Така е, понякога те трябва да плачат с тях, да се вълнуват с тях, да ги подкрепят – това е да си добър треньор.