Днес, 14 декември, отбелязваме денят на ветеринарния специалист. За да се доближим до тази професия и удивителните хора, които я практикуват проведохме интервю с д-р Таня Сиракова – ветеринарен лекар от 2012-та година. Завършила в „Тракийски университет“, гр. Стара Загора през 2011 г., д-р Сиракова е един от безценните специалисти в рудоземска община, към когото се обръщаме, когато животните ни страдат.

Д-р Сиракова, кога и как разбрахте, че искате да станете ветеринар и какво ви носи тази професия?

Преди всичко искам да поздравя всички колеги с честит празник и да им пожелая най-вече здраве, защото в тези времена това е най-важното. Относно това как реших да стана ветеринар… честно да си кажа първо исках да стана хуманен лекар, но в последствие след като влезнах във ветеринарния факултет, започна да ми харесва тази работа, започнах да усещам призванието си за нея и реших, че това е професията, която искам да практикувам.

Помните ли какъв беше първият ви пациент?

Беше котенце с проблеми на храносмилателната система. Фактически отидох в Смолян при един колега, за да го питам дали може да карам стажа си при него, а той ми каза „Тук имам един пациент, направо идвай да помагаш!“. Сложих му инжекция, всичко мина добре. В края на краищата котето оздравя.

Как празнувате на 14 декември?

По принцип с нашите колеги от ветеринарната получаваме покани от Председателя на нашия съюз и се събираме в ресторант, за да празнуваме заедно. Но тази година, заради пандемията и ограничаването на такъв вид мероприятия и събирания, ще си отбележа празника в по-тесен кръг – със семейството си.

Отглеждането на кои животни е най-разпространено в нашата община?

От много дълго време в нашата община основно се отглеждат селскостопански животни, защото до известна степен те помагат за прехраната на хората тук. За съжаление напоследък много хора започнаха да се отказват – за възрастните това е ангажимент, който ги натоварва, а младите изобщо не искат да се захващат с такъв ангажимент. За щастие има и млади хора, които искат да се занимават с отглеждането на селскостопански животни, като например кравефермата на Мехди Лошев, но там говорим за един по-сериозен мащаб на работа. Зачестява и отглеждането на котки и кучета в домовете. Има много стопани, които съвестно се грижат за питомниците си, търсят ветеринарна помощ, правят профилактичните ваксини и противообезпаразитявания. Такива хора подхождат отговорно и правят всичко, както трябва.

С какви проблеми се сблъсквате в практиката си?

Най-тежкият момент в нашата професия е загубата на пациент, но ставайки доктор трябва да се примириш, че понякога независимо от това колко усилия полагаш, не си бог и често си безсилен пред съдбата. А още по-тежкият момент е, когато животинка трябва да се приспи. Въпреки че знаеш, че го правиш, за да спестиш болките и мъките, това остава най-трудната част от работата на ветеринаря. Друга трудност, с която трябва да си наясно, като ветеринар е, че трябва да сме на разположение по всяко време на денонощието. Без значение колко е часът, дали е празник, Нова година или рожден ден, щом е нещо спешно, трябва да се отзовеш по-възможно най-бързия начин, защото разчитат на теб. Но такава ни е работата, сами сме си го избрали. Щом сме се отдали на тази професия, така трябва да бъде. Всяка минута е важна, защото в следващия момент може да бъде твърде късно. Човек, като се насочва към тази професия, трябва да знае от самото начало, че ще бъде така. Няма как да бъде по друг начин. Затова, според мен, тази професия трябва да практикуват хора, които са всеотдайни и работят с желание.

Напоследък в Рудозем има много бездомни кучета. Какъв е най-хуманният начин да се разреши този проблем?

Това е един много тежък и в същото време сложен проблем. Аз лично мисля, че хората сме си виновни за този проблем, защото има хора, които взимат животно, грижат се за него известно време и в един момент решават, че вече не могат или не искат да се грижат за него и просто го пускат на улицата. Така то става бездомно, размножава се и броя на уличните животни нараства. Самите животни нямат абсолютно никаква вина за цялата ситуация, но така се получава и това е един много сериозен проблем, чието разрешаване може да е създаване на приют, в който да се настаняват, но това, за съжаление, е свързано и с едни много сериозни средства, които трябва да се отделят, защото си има специални изисквания, за да им бъде комфортно и удобно на животните. Така че и от страна на общината не е никак лесно разрешаването на този проблем. Може би, трябва да се изходи от там, че преди да си вземат домашен любимец, хората трябва да се замислят каква отговорност е това животинче. Не просто да го вземеш, а да знаеш, че това е живо същество, нуждаещо се от грижа, любов и внимание. И ако поради една или друга причина не можеш да се грижиш повече за него, трябва да му намериш нов дом, в който потребностите му да бъдат посрещнати адекватно. Тези бездомни кучета не падат от небето. Всеки трябва да поеме личната си отговорност. В това отношение манталитета ни трябва да се промени – животното не е само за забавление или за да ти върши някаква работа, не може да го държиш само докато имаш потребност от него, а след това да го оставиш на милостта на съдбата. Това е болна тема, но проблемът ще го има, докато самите хора го създаваме. Ако хората спрат да изоставят питомниците си, в един момент няма от къде да има бездомни кучета.

С кого се общува по-лесно – с хората или с животните?

Това е много интересен въпрос. Определено с животните е много лесно общуването. Те усещат, когато искаш да им помогнеш. Най-голямото удовлетворение от професията е този поглед, когато изпитат облекчение. Този поглед ти пълни душата. Аз винаги се старая да дам всичко от себе си, за да помогна и вечер, когато си легна, съвестта ми да е чиста, че съм направила всичко възможно, за да бъда полезна и на хората, и на животните. И за мен лично, това е най-удовлетворяващо – тази обратна връзка, която се свежда до един поглед…

Имали ли сте случай и пациент, който никога няма да забравите?

Един пациент, който няма да забравя беше една крава, чиято матка беше изпаднала. За съжаление стопаните ѝ се сблъскваха с нещо подобно за първи път, мислели, че това е плацентата. И когато отидохме бяха минали часове, животното беше разкъсало матката, вече имаше кръвоизливи, нямаше как да бъдем полезни и за нещастие трябваше да заколят животното. Опитахме се да помогнем, но това е един от онези моменти, в които колкото и да ти се иска да промениш случващото се, сме безсилни. Този случай се е впечатал в съзнанието ми. Тъжно е, но се случва. Отиваш и вече е късно… И все пак трябва да се научим да го приемаме, за да продължим със следващите пациенти, които също се нуждаят от нас.

А най-хубавото чувство е да изродиш малко животинче, да си допринесъл за появата на един нов живот на тоя свят. Това е много удовлетворяващо и много зареждащо, особено и ако раждането е било трудно.

Един случай с раждане, който никога няма да забравя, особено защото и аз бях бременна тогава в петия месец, беше с една козичка, за която ми се обадиха в 5:00ч. сутринта. Козичката раждаше, обаче козлетата не могат да излезнат. Отидох и с много мъки повече от три часа накрая ги изродихме всичките живи. А малко трудно се работи и с коремче, и с бушуващи хормони. (смеем се)

Проблемът беше, че козичката беше заплодена много рано – беше достигнала полова зрялост, но не и физическа зрялост, тоест тялото ѝ още не е било достатъчно развито. Затова впоследствие козлетата не оцеляха, но мисля, че майката и до ден днешен си е добре, след това и пак беше раждала.

Вчера, например, установихме бременност при една крава, което беше изненада за стопанката. Много е готино, като видиш с ехографа теленцето как мърда! И благодарността на жената, когато ѝ казахме… В такива моменти се чувстваш прекрасно, че имаш тази професия!

Преди известно време обособихте собствен ветеринарен кабинет. Промени ли това начина ви на работата и как?

Така е, да. Отворих кабинет. Не промени чак толкова начина на работа. Със или без кабинет, отиваш на адрес щом се наложи и си свършваш работата. Но за стопаните на кучета и котки е удобно да ги доведат тук за преглед. Така и на мен не ми се налага да ходя по къщите.

Кое е любимото ви животно, ако имате такова, и защо?

На мен всички милички животни са ми любими, но когато са мънички – малко котенце, малко кученце, теленце и т.н., просто не знам какво сърце трябва да имаш, за да не го харесаш, да не се разтопиш. Докосва нещо много дълбоко в теб. Ако трябва да избирам, бих казала, че любими са ми котките, защото като малка имах коте. Но сега, откакто работя и с по-големите, не мога да си избера така лесно. Всички животни са ми любими и докато мога ще се опитвам да им помагам по какъвто начин съумея.

Чувствате ли се понякога като д-р Дулитъл?

Хората казват къде ги боли. При работата с животни се ориентираш от наблюденията на стопаните, но това не винаги е напълно достатъчно. Може би, всеки колега е имал такива моменти, в които не можеш да си категоричен за диагнозата, но имаш вътрешно усещане за това какво точно му е на животното, и се оказваш прав, въпреки че си заложил на предчувствие. Щом обичаш животните и работиш с тях, сякаш изграждаш способност за невербална комуникация на интуитивно ниво с тях.