Какво ви накара да се отдадете на лекарската професия?
Обичта към хората, желанието да помагам и да имам личен принос към това да бъде животът по-лек! Приех, че това е съдбата ми и покрай майка ми, която много боледуваше – постоянният контакт с болни хора роди мечтата да се боря с болестта…
Какво се промени от началото на практиката ви до сега?
Станах по-улегнала, по-зряла, по-мъдра (смее се). Виждаш, че не всичко е в наши ръце, че не всичко зависи от нас, има много други фактори, които оказват влияние. Докато в началото мислиш, че всичко можеш да промениш, но… не е така. Особено сега,в тези времена на пандемия и един вирус ти показва колко си слаб. Колкото и да ти се иска да помогнеш, не можеш…
А какво си остана същото, какво не се промени?
Аз не се промених, като човек. Винаги приемам с усмивка хората, винаги съм положително настроена и уверена. Това го съхраних, някак си.
Какви жертви изисква лекарската кариера? И по-специално вашата?
Всичко. Абсолютно всичко! И семейство, и личен живот – жертваш всичко. Особено в тези времена, трябва да си отдаден изцяло. В противен случай просто не става. Не си ли обичаш работата, не става…
Кое е най-трудното?
Приемането на някои неща … все пак става въпрос за човешки живот… Не може да се свикне с това. Все си мислиш, че си претръпнал, обаче, всеки пациент ти отнема по нещичко… Просто, не можеш да възпремеш, че това се е случило, в първия момент. Но за съжаление, нещата стоят така….
А кое е това, което ви удовлетворява и зарежда?
Самите пациенти. Когато видиш, че си помогнал и са добре. Макар не винаги да се получава, в повечето случаи успяваме да помогнем и като видиш благодарността в очите на пациента, това зарежда. Удовлетворен си, когато нещата вървят, когато си спасил човешки живот.
Какво е най-важно за вас – работещите в здравеопазването?
Отново пациентите! Пациентите са най-важни! Това да помогнеш да се чувстват добре, да победиш болестта!
Какво искате да знаят вашите пациенти?
Да знаят, че съм изцяло отдадена! Винаги могат да ме търсят! Винаги могат да разчитат на мен! За всичко, за което мога да помагам!
Какво пожелание ще отправите на работещите в здравеопазването за 7-ми април?
Преди всичко здраве, разбира се! И нека да останат все толкова борбени! Да не спират да се борят! Всеки в здравеопазването има богат житейски опит, какво ли не е видял, с какво ли не се е сблъскал, но имаме ресурса да се справим с всичко, щом сме се справяли и до сега! Пътят, по който сме поели не търпи отпускане, но никой не избира този път случайно!
