Притча за правата на жените

Попитали веднъж жената на Спартак:

– Защо жените от вашето племе сте единствените на света, които имате силно влияние над мъжете си?

– Защото сме единствените, които раждаме истински мъже!

Притча за по-сладката жена

Съществува легенда, според която в стари, прастари времена Господ изваял от глина десет Адамовци. На всеки един той възложил различни работи. Един обработвал земята, втори пасял овце, трети ловял риба… Всички били заети.

Минало известно време и те се явили пред своя Отец с молба:

— Всичко си имаме и пак нещо не достига. Скучно ни е.

Господ помислил, пък им дал тесто и казал:

— Нека всеки си извае по свой образ жена, на кой каквато му харесва — закръгленка, слаба, висока, малка… Аз ще им вдъхна живот. Те ще бъдат вашата утеха и опора. С тях никога не ще ви бъде скучно.

След това Господ изнесъл едно блюдо със захар и казал:

— Тук има десет бучки. Нека всеки вземе по една и я даде на жената, за да бъде животът с нея сладък.

Така рекъл Господ и ги оставил да направят подялбата. Всеки от мъжете взел бучката захар и отишъл при своята си жена. След време Господ се върнал и на момента се разгневил:

— Сред вас има измамник. На блюдото имаше единадесет късчета захар. Кой взе две?

Всички мълчали. Тогава Господ взел жените, размесил ги, а после ги раздал — на когото каквато се паднала.

Оттогава девет от десет мъже мислят, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла допълнителното парченце захар. И само един от десет мъже знае, че всички жени са еднакви, защото допълнителното парченце захар е изял той самият.

Най-красивата жена

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал черни като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафяви – топли и усмихнати… А за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури…

И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение:

– Ние започнахме да спорим – разказали му те, – и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?

Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
– Любимата…

Идеалната жена

Един ден студентите наобиколили своя преподавател и започнали да го разпитват:

– Вие сте толкова добър човек, толкова честен, толкова мъдър. Всеки изпитва уважение към Вас, всеки иска да Ви следва. Не можем обаче да си отговорим на въпроса, защо не сте се оженил?

Преподавателят помълчал, поколебал се, но решил да им разкаже:

– Просто през цялото време търсех Идеалната Жена! Обиколих целия свят. Запознах се с много момичета. Едно беше прелестно красиво. Но душата й не беше хубава и се разделихме. Друго беше с умно, добро, но… характерите ни не си паснаха, не беше „моят тип“. А и знаех, че някъде там ме чакаше Идеалната Жена…

– И какво стана, не я срещнахте никога?

– О, напротив, срещнах я. Беше невероятна – интелигентна, красива, чаровна, с богата душа, блага, добра… И приказно красива! С една дума – Идеална!

– И после? – нетърпеливи били студентите.

– После… не стана нищо. Оказва се, че тя търсеше Съвършения Мъж!…

Притча за арабския халиф
и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял за война. Преди да замине на поход, той и извикал своя везир и му наредил:

– Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата.

– Но тя те обича, господарю!

– И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: „Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“

Халифът тръгнал на война. Когато се върнал след шест месеца, веднага повикал везира си и поискал да види жена си.

– Тя те напусна, господарю – казал везирът.
– Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която вероятно сте забравил:
– „Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.“