ВЪВЕДЕНИЕ
Днес е професионалният празник на текстилния работник и аз се срещнах с Бинка Бодурова. Животът на текстилния работник е едно приключение, за което тези, които не са в бранша едва ли си го представят така. Но той е не по-малко интригуващ от този на публичните личности, за които се пишат мемоари – придружен с възходи и падения, изискващ много борбеност, а този на Бинка ми напомня за животи на крале и предводители от историята. Преминала е през различни длъжности на текстилния работник, научила се е как да ръководи хора, как да отстоява позициите си, как с чест и достойнство да приема поднесеното от съдбата. Представеното е една малка част от разговорът, който имах с нея, и истината е, че спокойно мога да напиша успешен бестселър, ако се захванем. Едно е да го четете, друго е да ви го разказва лично Бинка, но ако животът ѝ бъде екранизиран, няма да е драма, а по-скоро комедия, защото Бинка е един позитивен човек, с много положителен заряд.
ГЛАВА ПЪРВА
НАЧАЛОТО
Бинка завършва за шивачка, след което се жени и си ражда първото детенце. Нейният калеко тогава ѝ подарява шивашка машина, на която тя започва да си шие рокли, поли, с които привлича погледите на местните. Те започват да я молят да ушие същите и на тях. Когато в шивашкия цех на пета улица се отваря място за технолог, нейна приятелка я съветва да кандидатства.
ГЛАВА ВТОРА
ШИВАШКИЯТ КОМБИНАТ
Този цех познава колкото проблеми и толкова решения, възгласи на разочарование и съпротива, но и на радост, смях и веселие. Конците и парцалките са пропити от женски сълзи, пролени заради набеждения, интриги, лъжи, мръсни номера, но и от толкова искрени усмивки, породени от привързаност и приятелство, от гордост от направеното.
За Бинка предстоят 10 години като технолог, в които тя ще израсне като човек и личност.
Започва в бригада с 20 човека и половината не я искат. Спънки, работа напук, криене на бройките, лъжи, нападки и какво ли още не.
Всяка нощ след работа Бинка плаче. Нейният съпруг Бойко ѝ предлага да напусне, но Бинка има нужда от работата.
Една млада колежка там съпреживява мъките на Бинка, която я вижда да плаче. „Како Бинке, ти си толкова добра, а те са такива гадни!” В този момент нашата Бинка се окопитва „Тихо, тихо, сега ще видиш! Аз колкото съм добра, толкова мога да бъда и лоша!” . Всички в комбината виждат, когато Бинка събира бригадата си, за да наложи нови правила „Слушайте какво! Знам, че не всички ме харесвате! Определено и аз не ви харесвам! Но аз съм дошла да работя и аз НЯМА да си ида, защото имам деца за гледане! Така или иначе ми е много трудно, защото не ви познавам, не познавам естеството на работа, опитвам всичко по всевъзможни начини, гледам работата да върви. Но няма да си ида, колкото и да ми е трудно! Който не иска да работи с мен да иде при шефа, за да се премести в друга бригада. От утре, който остане да работи тук, ще работи по моите правила, без да ми спъва работата!”
„В другите бригади нямаше случайни жени – всички бяха елитни шивачки. А моите бяха млади момичета, половината пушеха, и се примириха с новите обстоятелства. За три месеца станаха такива калинки, винаги си завършвахме поръчките първи. Всеки нов, без опит, взимах аз и правех шивач. Така ги бях обучила! Така шиеха, да ти е кеф да ги гледаш!”
Бинка обича да шие и когато работата се натрупа, тя сяда и започва да шие, заедно с момичетата.
ГЛАВА ТРЕТА
ПУШЕНЕТО СТРОГО ЗАБРАНЕНО
Имахме събрание, на което Чолаков забрани на всички да пушат. А моите всичките пушат. Няма жена да не пуши. Започнаха подигравателни възгласи „Сега ще ги видим турмележките”. А аз правя знаци на моите, само да си мълчат. Организирах ги да си излизат по две, за да пушат без да правят впечатление. По-старичките шивачки (сега съдя и по себе си), дорде нагдездят очилата, дорде видят кои минаха, на къде отидоха, те вече са изпушили. И като се върнат, набрали енергия, до 16:30 ч. вече бяхме готови, докато другите шиеха за предишния ден.
Един ден, Чолаков ме хваща на къс пас:
„Бинке! Твоите пушат!”
„Охоо, пушат, шеф!”
„Недей да ми го казваш така!”
„А как да ти го кажа? Те са млади, пушат, ще им се, вече са ги свикнали. Слушай какво ще ти кажа, шеф, пред мен не пушат и не мога на 100% да кажа, че са пушили, а и на мен ми е под достойнството да ходя по тоалетните да им чукам и да ги дебна какво правят. Те отиват, дори и да пушат, изпушват цигарата и се връщат. А като му се допуши на човек, акъла му е само в цигарата. Като си я изпуши и се върне, за половин час ми дава бройките, които другите, които не пушат, ще ми дадат за час и за два. Харесва ли ти или не, така ще е. Изкарват ли бройки – изкарват?! Повече и от другите даже!”
Така те си продължиха да си пушат. И си ме уважаваха, защото си ги защитавах и бях на тяхна страна.
Това е животът – за всеки трябва да танцуваш, според неговия вкус и темпо.
Далеч съм от мисълта, че винаги съм постъпвала правилно, но винаги съм се опитвала.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПРЕДВОДИТЕЛКАТА НА БРИГАДАТА
Тя говори с дълбоко уважение за тогавашния им началник Бехчет Чолаков, който винаги се е държал приятелски към подчинените си. Когато шефове от Баните идват и го освобождават от длъжност, Бинка е много разстроена. Това е момент на драматични събития – огромна поръчка притиска всички служители, а на Бинка и на счетоводителката се делегират отговорностите, които до сега имал Чолаков. Докато някои имали началнически амбиции, Бинка предпочитала да стои встрани от подобни позиции, но нейния начин на работа прави впечатление на шефовете от Баните, които имат по-големи планове за нея и искат тя да отговаря за целия цех. Така Бинка се оказва притисната между нарежданията на началниците и завистта на колежки. На нея ѝ се поставя ултиматум, че ако не приеме, трябва „да си взима чантата и да си заминава”. Колкото и да се опитва да преговаря, Бинка все пак има малки деца, за които да се грижи и не може да рискува да остане без работа. „Криво-ляво наместихме се, настанихме се и продължихме да работим.”
Но работата намалява, в София се правят финансови ревизии, бавят се заплати, служителите напускат. Остават около 15-20 души, които да работят. Двадесет души, които Бинка познава и обича до болка. За всекиго, тя отлично знае какво може, кое как прави, какво радва сърцето му, как да го мотивира, как с добро да го накара да направи или разбере нещо. Опитва се максимално справедливо да разпределя задачите, според уменията, които има, според обстоятелствата, които ги връхлитат. Когато Дафинка чупи крак и трябва да остане в болница за месец, въпреки добре организирания работен процес, в този момент работата се пропуква.
Тук всички „лидери”, посещаващи коучинги и обучение по лидерство да обърнат внимание на лидерските похвати, които Бинка използва!
„Какво значи „не мога, не искам” – няма кой друг, само ти си толкова напред, че да поемеш това! Хайде, аз ще ти чертая, ще подготвям каквото мога и ще ти помагам.” Несибе поплакала, но като няма на къде, заела се тя. „Като ги свикна Несибе, та като заши, шие, та се къса!”. Недка поема коланите. Където има нужда, Бинка се включва и помага. Работата върви и не личи, че липсва човек. „Бях забелязала, че някой път като вземем да се караме, нищо не върви, но с хубаво винаги се получава. Така, когато се ядосам, преди да реагирам първично, се спирам, за да помисля за друг по-благ, по-умен начин да реагирам.”
ГЛАВА ПЕТА
ВРЕМЕНА НА КРИЗА
Това са времена на криза, жените не получават заплата вече три месеца. Готвачката в столовата, е съкратена. Но тежките времена още повече сплотяват колектива. Жените се редуват да носят храна, готвят си в кухнята, на скарата. „Всички бяхме едно голямо семейство!”
Тогава, Бинка разбира, че фирмата е пред затваряне и ще настъпят съкращения, но е заставена да не казва веднага на жените. Тя не може, обаче, да се въздържи да не плаче и когато я питат, казва „Ами, така е! Като ви казвам някой път да ме слушате, ей го сега на мен се карат!”. В даден момент жените решават, че Бинка има някакъв личен проблем и дори не подозират за какво точно скърби техноложката. Същата нощ, Бинка си е изплакала очите.
Два дни по-късно документите на жените са подготвени и предстои да им съобщят, че ще ги съкратят. Докато шефове съобщават това на шивачките, Бинка им е приготвила кафе, както винаги, и им го поднася със сълзи на очи. Добрата новина е, че е уговорено да вземат цялата бригада в шивашкия цех на Черна, където самата Бинка прекарва около 5-6 месеца, преди да замине при семейството си в Асеновград.
Това е краят на една ера.
ГЛАВА ШЕСТА
НОВА РОЛЯ, НОВИ ПРИНЦИПИ
Следващата ера започва, когато Бинка се връща от Асеновград и започва в същата сграда, но с нов собственик – този път като шивачка, след като не само е била технолог, а е организирала и целия цех през изминалите години. Там среща подмолност в лицето на жена, която се бои от това Бинка да не я замени в позицията, която заема. Тя я мести от бригада в бригада, дава ѝ със закъснение по-трудните задачки, но Бинка обича да шие и с лекота се справя с всичко, което ѝ бъде дадено.
Бинка получава предложение от смолянска фирма за позицията на технолог, което включва квартира, пътни, кола и всичко необходимо, стига само да започне, дори са ѝ подготвили молбата, чакаща нейното съгласие и подпис. За да постъпи коректно, Бинка държи да говори искрено с настоящия си шеф преди да отговори. Да се срещне с него, обаче, се оказва начинание със спънки. Накрая успява да го намери, за да обсъдят намеренията ѝ. „Това му харесвах на Керменов, че можеше да се говори с него, изслушваше те, предразполагаше. Разбира се, прави каквото си прецени, но винаги те изслушва! Исках да говоря с него искрено, за да мога утре като го срещна по улиците да мога да го поздравя достойно, не да навеждам главата, да знам, че сме се разделили с добро.” Господин Керменов не е съгласен да я освободи, вместо това ѝ предлага позицията на крайно ОТК.
ГЛАВА СЕДМА
ИСПАНСКАТА МЕЧТА
Бинка напуска, за да замине в Испания в бригада за боровинки, но шефът я уверява, че когато се върне винаги ще има място за нея. След като се връща, на Бинка ѝ се обещава длъжността на технолог, но думата не е камък да си тежи на мястото. Минават се месеци и Бинка отново е одобрена за Испания. След несправедливости и драми, разразили се в шивашкия цех, поръчки, които държат служителите до късно и лоша организация, за нея това е една прекрасна новина и веднага тръгва. Колегите ѝ в Испания също обикват Бинка – тя се грижи за здравето им, мери им кръвното, бае им за глава.
В България Бинка се връща с три мечти – да си купи теленце, да направи сватба на децата на тяхната вила и да си отвори ателие. Всичко се сбъдва! Първите неща, които ушива в ателието си са роклички за сватбата. Така вече седем години, Бинка шие за хората на Рудозем, в своето малко и уютно ателиенце, точно срещу сградата, в която е работила години. От там тя вижда колежките си, спомня си за различните времена и за хората, с които е работила, но животът е благосклонен към нея и ѝ помага в изграждането на спокойната работа, която я прави щастлива.
