Те са безкрайно автентични, изключително интелигентни, забавни и чистосърдечни. Те са емоционални, сърдят се и си прощават, но не позволяват на маловажните неща да накърнят дълбоките чувства.

Те познават Рудозем от 1952 г. „Бедни години, но хубави …“

Тя е била на 19, а той на 24, когато са се оженили на 4-ти юли 1954 г. Тази година се навършват 68 години от както са женени. На 17-ти януари, Тома е навършил 93 години, а Екатерина ще навърши 88 години на 27 февруари. За тези години те никога не са си омръзвали, винаги са се нагаждали и винаги си липсват, когато се разделят за кратко. Екатерина е родом от Пловдив, а той от най-хубавото българско село Козарско.

Семейство Яневи са, може би, най-възрастната двойка в град Рудозем и са негови граждани от времето, в което градът се строи. 

Каква е тайната на дълголетието на тези възрастни с млади души? Как е изглеждал Рудозем в годините, в които те са го познавали? И най-важното, по повод деня на влюбените, какви са тайните на дългогодишното семейно щастие?

По времето, в което се строи Димитровград, Екатерина работи в комбинат „Първи май”, където бай Ставри Аврамов от окръжния кабинет на партията набира младежи за строежа на новия град Рудозем. Родителите на Екатерина са против (по онова време тя е на около 16-17), но брат ѝ, който валира пътищата на Рудозем я подкрепя и тя бяга от бащиния дом, за да дойде тук. „Ние мислехме, че Смолян е вдън гори тилилейски, кой знае колко далеч, а бай Ставри ни описваше красива картина на Рудозем с младежи, девойки, лагерни огньове и глупости на таркалета…” – казва Катето и се смее. 6-7 деца, които още нямат лични карти, се записват. На градската градина в Пловдив бай Ставри ги снима и им осигурява лични карти. На следващата седмица, на 15-ти юли биват докарани в Рудозем. По силата на консомолските призиви, в Рудозем пристигат младежи от цяла България. След като са пътували цяла нощ, тук ги посрещат с чай и кашкавал в градския стол. На мястото, където сега е автогарата, са били опънати десетки палатки, в които ги настаняват за начало. Сутрин се будели със звука от тръба, вдигали знамето и тръгвали по обекти и курсове за строителство, за стругарство, за машинисти, за електротехници. Имали отговорници и бригадири, които ги разпределяли.

„В Рудозем, какво да ви кажа, беше много хубаво и красиво, имаше много хора. Нямаше я тая тишина – бучаха багери, чуваше се работата на фабриката. Нямаше престъпност, беше спокоен град, а имаше много народ. Много младежи, много майки с бебешки колички. Тука не можехме да се разминем. Женеха се много, малко се разженваха. Раждаха се много деца.”

За месец, Катето работи като говорител в радиоуредбата, където всяка сутрин се съобщава колко руда е придобила фабриката, колко е изкарала, натоварила. В един дъждовен октомврийски ден, тя обявява кои са дошли за откриването на болницата.

Лятото ходели да се къпят в реката, а зимата в единствената баня в околността в Рибница.

По това време Тома е в казарма, след като е завършил за геолог в София. Бил е част от трудови войски. Първоначално работели в Хасково, копали места за съхранение на снаряди. Когато тук започва бурното развитие на цветната металургия, местят цялата бригада от там в Чепеларе и настаняват батальоните в Мадан и Рудозем. А тук им трябват счетоводители, икономисти, маркшайдери и геолози, които взимат в Рудоуправлинието като специалисти, отделно от войниците. 

Тома Янев е геолог в рудника в Рибница 39 години. Това е най-дълго заеманата длъжност от един човек в Горубсо. Пенсионер е от 36 години.

А Екатерина е била чертожник – чертала е всички планове и хоризонти на подземните тунели. Последната ѝ проекция е била 1:5000.

Тук живеели много семейства на руски специалисти – геолози и маркшайдери. Един руснак донася на Катя 5-6 зрънца черен пипер от руския стол, за да види какво представлява черния пипер.

Когато руснаците напускат Рудозем, остават някои блокове недовършени. Катя участва в бригади, които извършват довършителните дейности, като ел. инсталацията. Не си спомня добре, но вероятно става дума за блоковете над началното училище (трета строителна площадка).

Тома казва, че е било любов от пръв поглед, но Катето смята, че е имало много погледи. Изглежда Тома е имал много кандидатки, но младата Катя не е била една от тях. Тя се е държала изключително достойно и не търсила внимание.

„Аз минавах нагоре-надолу и Катето правеше впечатление, беше хубавичка. А когато се омъжи за мен, стана още по-хубава.”

На младежка забава в стола по повод 8-ми март, Екатерина излиза с нейни приятелки. Там е и Тома със своята компания, която празнува раждането на дете на Марин. След два безуспешни опита да въвлекат Катето в танц с Тома, накрая една нейна приятелка успява да накара. От там групата излиза от стола и отиват неканени на сватба на инж. Иванов и мед. сестра Дафинка. От този момент Катя и Тома се загаджват … „Какви гаджета, той нито ми е предлагал, нито ми е казвал „Харесвам те!”, „Обичам те!”, няма прегръдки, няма целувки, никакви такива работи.”

Тома ревнувал Катето, особено когато имала събирания на колектива. „Бързах да се оженя, за да си бъде само моя.”

Преди да се оженят, Тома три пъти предлага брак на Екатерина.

„При мен е нямало влюбване и пеперудки. Харесвах го и знаех, че искам да съм него.” – признава Екатерина Янева.

„Вярно е, че тя не е настоявала, но в никакъв случай не се е дърпала много. Тя е характер, не мога да се оплача. Катето може и да се държеше гордо, но никога не ме е злепоставяла, не ме е карала да падам ниско или да се моля. Но и не се предаваше, държеше се така, сякаш едва ли не ѝ е безразлично. Ама и моето достойнство пазеше.”

 

В един слънчев ден, Тома повежда на разходка Катето, пият вино с приятели и с групата отиват в Съвета, където длъжностното лице подканя тези, които ще подписват граждански брак да минат напред. Катето предполага, че ще е една нейна бременна приятелка, която е с тях. Но Тома хваща ръката на Екатерина и я придърпа най-отпред. Така се случва тяхното подписване, без Катето изобщо да подозира, че това ще е деня на сватбата им. За капак, седмица по-късно се разбира за грешка на администрацията и излиза, че само Катето се е омъжила, а Тома все още е ерген.

„Няма да пишеш, че ме е замъкнал там, ще пишеш ВЗАИМНА ЛЮБОВ!” – предупреждава ме Катя… Но, съгласете се, че това е прекрасна история и не можех да я спестя…

Това се случва четири месеца, след като се запознават. Без да кажат на родителите си, които не одобряват избраниците на децата си. Не вдигат голяма сватба, но канят колеги да отпразнуват бракосъчетанието си. Главния инженер подарява на младото семейство ютия, за да бъде животът им винаги гладък.

Големият им син Георги Томов Янев, носещ трите имена на дядо си, е пенсиониран лекар от Хасково. Малкият им син Людмил е пенсиониран полицай. От тях имат четири прекрасни внучки, пръснати по света и у нас – Екатерина и Тина, и Екатерина и Теодора. Тома и Катя вече се радват и на пра-внуци.

Възпитават децата си чрез личен пример – показват уважение и отношение към собствените си родители, за да виждат това синовете им.

Дълголетието не се дължи на гена, а на начина на живот.

 „Никога не сме се отпускали и никога не ме е мързяло. На село тютюн бера, нижа, копая. Когато се оженихме, я научихме да работи, да бъде селянка.”

През живота си, семейство Яневи, са пътували много – планински походи, автопоходи, екскурзии, почивки на морето. Веднъж си организирали поход пеш от тук до Пловдив с приспивания в хижи. В ежедневието на Тома задължително присъстват разходките и приятелските срещи. Има си маршрути към параклиса, през Геоложка, познава всички стъпала към Младежкия дом. Цял живот Екатерина води дневници, в които описва как е минал всеки неин ден. Чете много книги, най-много обича приключенски романи. Тя винаги е плела много – подарявала е плетива на всички деца, внуци и племенници.

Имат чудесни взаимоотношения със синовете, снахите и внучките си. Чуват се често, разбират се, хвалят ги, а когато летата се прибират на село, децата им ги посещават често.

В градинката си на село отглеждат лапад, киселец, коприва, смокини, риган, овощни дръвчета – ябълки, круши, вишни, дюля, орехи, цветя.

Винаги са били будни граждани. Екатерина се е изявявала като певица, танцьорка, жури на състезания, част от Гражданска отбрана. Тома е бил председател на класа си във Велинград. Често са му вменявали отговорнически роли – в казармата, в профсъюза, на събрания, като командир на аварийно възстановителен отряд.

„Игралец – го нарича Катя – засвири ли хорото, той е готов и се е хванал да танцува.”

Каква е тайната на дълголетното семейно щастие?

 „Търпение. И повече усмивки – щеш, не щеш усмихвай се и всичко ще бъде хубаво.” – споделя Катя и добавя – „Да се съгласяваш, когато той настоява. Вярно, невярно не е важно – съгласяваш се: да, да, да!”

„Винаги съм я давал за пример. Колко много неща може да прави Катето, нямат изброяване. Стари износени дрехи какво ги прави, изглеждат като нови.И комшии все я търсят да помогне, плетка за захване.На всички наши близки е плела и подарявала. – разказва Тома – Много си помагаме двамата във всичко. Има неща, които баба Катя не обича – да дроби прясно зеле, да чисти риба, но я пържи, не обича на скара да готви – та това е мой ресор, разпределили сме си работата по неписани закони. Иначе не се усеща толкова, но когато хората станат на възраст, се чувства повече, че трябва да има добра дружба и един без друг не може. На времето, тя беше по-примерна в семейството. Аз позакъснавях често, като се хванем да играем на карти. А баба Катя си шета по вкъщи, гледа децата. Тя е героиня! Всичко си вършеше и децата си учеше.“

 „Колкото повече остаряваме – толкова повече се привързваме” – споделя Тома.

 „През всичко сме минали, стотинка сме нямали, но не са ни правили впечатление липсите и не сме страдали, че нямаме.” – казва Катя, а Тома продължава – „Лишавали сме се, моето семейство никога не е изнемогвало, но възпитанието беше такова да се въздържаш от някои неща, като се налага.”

„Скарваме се, може малко да се обидим, но след това ни минава и все едно нищо не е било.” – признава Екатерина. Сега имат един спор – за орехи… Тези спорове, ако изобщо могат така да се нарекат, са най-вече за да не е тихо.

Какви съвети ще дадете на най-младите двойки, които тъкмо са създали семейства?

„И той, и тя – и мъжа, и жената – да се уважават, да се слушат, да се обичат, да се вслушват в другия – какво иска тя и какво иска той, и когато единия желае да направи нещо, другия да му помага, не да се дърпа като дива коза.“ – съветва Катя.

„Да се учат на търпимост. Да не обръщат толкова внимание на маловажните неща. Ако жената е забравила да посоли манджата, вземи си солта – посоли си я. На мен, например, винаги ми е било неприятно, че като тръгнем някъде баба Катя винаги се бави. Но пък Катето е много контактна. И всички знаят, че ще закъснеем. Винаги много съм се радвал и съм бил доволен, че Катето, която е кореняк пловдивчанка, никога не предяви претенции – и тук, и на село, все с мен. Където съм аз, там и тя…

Това са чувства, които не се изказват – сърцето чувства. Ние сме от една друга генерация, възпитавана в една въздържаност по отношение на любовта.Повече чувстваш. Сега правят декларации ей така. Аз помня всичко – къде съм я водил и къде сме сядали. “ 

„Не сме си казвали, че се обичаме – вярно е – нито той ми го е казвал, нито аз на него. Знаем си го.” 

Катето има и съвет-призив към младите хора: „Женете се – казват – раждайте най-малко по три!”. „За мен е късно вече.” смее се Катето, но Тома я оборва: „Има, бе, има старци правят деца, ние ли няма да можем.”

Какво обичат у другия?

„Обичам, когато е спокоен и гледам да не го ядосвам. Разбираме се. Той не дава да се повиши тон.”

„И аз обичам, когато е усмихната.”

На въпроса как се справят с проблемите, Тома отговаря, че проблеми нямат „Това – казва – е живот минал като от книга…”. Но защо тогава хората днес се разделят толкова често, как могат да решават проблемите си и да останат заедно. „Ами, в такъв случай, редно е – отсича Катето – да отидат при майките си…” Тома пък не признава съжителства без брак – било то граждански или църковен. „Абе, деца имат, приятел ѝ бил…”. Според Екатерина родителите не бива да се намесват във връзките на децата си.

На въпроса дали е по-важен партньорът в живота или децата, в един глас отсякоха, че партньорът е по-важен. Децата си имат своите грижи, ангажименти, свои деца, семейства и може да им се помага, но с половинката си споделяш живота, не с децата.

Как минава един техен ден сега, след почти 70 години заедно

Сутрин Тома се събужда по-рано. Пали печката, за да не стои Катето на студено. Той винаги закусва с кисело мляко. Прави кафе и излиза да се види с приятели. Когато тя стане, кафето я чака на масата, макар и изстинало, тя си го пие. Тя не закусва. Докато той е навън, тя приготвя обяда. Около 12 ч. Тома се прибира за обяд, а масата е сложена и го чака. Следобед почиват, следят сериали и винаги ги гледат заедно. Ядосват се на баналните сюжети и ги обсъждат жарко. Когато си легнат, преди да заспят си говорят. Катето започва да си припомня техни истории. По някое време Тома се прави на заспал, за да си легнат. Катето като види, че спи, не го закача.

Те още се закачат като деца. Когато единият говори, другият го гледа влюбено – с нежност и възхищение, а очите им блестят.

За Рудозем …

„Тука сме се запознали, тук се оженихме, тук си направихме семейство, децата се родиха тук, всичко хубаво и лошо сме си изживели тука. Когато дойдохме, тук беше едно диво, какъв град сварихме, какъв беше, какъв стана… Когато дойдохме, трудоваци покриваха нашия блок, нямаше покрив още. Сега всичко е много хубаво, тогава също беше много хубаво, но бяхме много бедни.” – споделя Катето.

 „Рудозем сега се разкраси, много средства хвърлиха.Стана много хубав – всичко с плочки, оформиха градинки, центърът много се разкраси. А всичко тук беше празно – само поляни.” – казва Тома. 

А Катя добавя …

 

„Тогава бяхме мили родни картинки.”