Младият ентусиазиран пчелар Юлиян Моллов и най-старият пчелар в района Юсеин Моллов говорят за пчеларството – особености и истории от занаята.
Юсеин е работил като извозвач в рудника. Неговите хобита са лов, изработване на дървени лъжици и пчеларството. В тази си страст, той увлича цялото семейство, които стават пчелари по неволя, но много знаещи и компетентни.
Съпругата му винаги е до него във всяка задача. Той има четири дъщери и се радва на голям и сплотен род. Неговата къща е все пълна с внуци и племенници.
Юсеин Моллов отглежда пчели от вече 64 години! Имал е 13 кошера, от които днес си е оставил само два, а останалите е раздал на членове не семейството си. Така въвлича в занаята и племенника си Юлиян.
Юлиян е младши сержант в смолянския полк, военнослужещ е от 20 години. Той обича природата още от дете, цял живот е страстен рибар, а откакто се връща на село, започва да се занимава още с овощарство, изработване на ножове, реставрация и строителство. Преди две години вуйчо му Юсеин, му подарява първия кошер и от тогава пчеларството за него се превръща в любимо хоби, непрекъснато чете и се интересува от природата на пчелите. Днес вече има пет кошера, но мисли да не се ограничава само с тях. Единият му кош е на повече от 40 години. Юлиян е захласнат от особеностите на пчелите – наблюдава ги, също както вуйчо му ги е наблюдавал години наред, чете за тях и се информира.
Двамата са като ходещи наръчници за пчеларството. Вижте какво имам предвид …
Как се е запалила страстта по пчелите?
„Започна така. Йе бех деттище, ходихме с кравите, етува нагоре. Тука беха дошли да разучават просеци, това-онова, пишеха, мереха. Една жена, дето пишеше ни извика, че имало пчела еди къде си, имало водичка, те била над водичкана. Йе са усъмних в две места, познавам местана. Проверихме на първоно место. Найдахме я, видихме я къде е. Реших да викна калеко да дойде да я види, оти калеко са занимаваше с пчѐли. „Ще дойда” – рече калеко. Добре, ама хралупана е била надолу. Тя много време е стояла, изроила се е оная пчела. Отцепихме с брадвана едно пресечено парче и с пушилката като я напъна, пчелата напусна пилото. Излезна в еноя кош – празния. И взе калеко да й реже питине. Те винаги питине ги слага към слънцено. И взе да реже с нож пити, имѐше много мед. Текна мед надолу по дъноно. Изкарахме в едни бакъри и в една таво питине. ‘Земахме пчелана и калеко вика „Се нема да я пипате.Утре сутринта ще дойдете и ще я вземете. Ще я подвържете отдолу и отгоре с некаков тензюх. Ще я товарите атгоре и готово.” Взех я сабален. Стария, нашия не е пипал пчѐли, не знае, не разбира нищо. През зимана аз я подхраних хубаво още еногава и тя призими. На мене ми предстоеше казарма след това. Помъчи ма братовчеда да взема да купѐ пчѐла ат майка му, ама йе не купих, атказах са. Ама се мислех, йе ше ида в казармана, кой ше го гледа енва.”
Първия си кошер, Юсеин одомашва от дивото. И така се запалва по пчелите завинаги. Когато се връща от казармата, си купува кошера, който ще даде началото на една страст в неговия живот, която ще се предава и на поколенията напред.
КНИГА ПО ПРАКТИКА
„Подхраних я, призимих я, пралетка, се оказва, че мойна пчела се явява по-силна от калекована. И вика на мене „Ти знаеш ли, че твойта пчела дахода – вика – сече мойса.” Айде, бе!?”
Юлиян разяснява, че по-силният кошер атакува по-слабия и го „сече”, направо го „занулява”. Краде им меда и ги убива. Когато убият майката, пчелите от слабия кошер, един вид, се предават и носят от собствения си мед в кошера на „поробителите” си.
„Оная ги приема, понеже идват пълни. – продължава разяснението чичо Юсеин – Обаче, изкарат ли медон – сатъра.” – и махва с длан, имитирайки отсичане.
„Ами те са предатели! – обяснява и една от дъщерите му – Утре, другиден ще предадат и техния кошер.”
Въпреки че все още не разбира много, Юсеин отива да наблюдава кошера на калеко си. Разбира, че теорията му е грешна и е обвинен несправедливо – пчелите на калеко му са се разболели от европейския гнилец. От другия кошер на калеко му, се промъкват пчели, които измъкват мед от болните. „Яла да видиш, че не са мойне пчѐли, ам са си твойне.” Калеко му решил да ги обедини, но заради това, че работи с един и същи инструмент, разболява всичките си пчели.
„Йе найдах една книга. Един приятел в Шехоница, бехме партийци и двамата. И той вика „Аз ще ти дам на тебе една книга, да ма споминаш, докат си жив. По практика. Да ма споминаш, докато си жив. (повтаря)” Йе бех машинист етам и те ма използваха да им карам блокчета, цимент, песък, туй-онуй, свършил, несвършил сменана. И каза той, че ще ми даде книгана. Ага понеделника, аз го дебна да видим, ще я донесе ли. Той си ходеше седмично в Сарафимово. Бил е кмет по-напреж и попаднала е енае книга при него. И гледам го сабален дойде и отива да взима храна на гишьона, гльодам нищо не носи. Викам – есоя ма излога. Аз така си останах с убеждение. То беше един симпатяга, беше по-напред домакин на същия стол. Да, ама сетне отиде по военните ли, къде отиде, и дал я е на нек’во мóмче. И той е атишол и пита го:
„Къде е книгата?”
„Ам аз я дадох на един да я чете.”
„Книгата, другата седмица я искам етува! Обещал съм я на едно момче тая книга и край.”
„Добре, ще я взема.”
И ми обяснява така и така, другата седмица. Викам, възможно е. Продължавам да си му услугвам. Агано другана седмица, гльодам, носи увита в един вестник. „Колко пари искаш?”, вика „Не! Без пари ти я давам, да ма споминаш.
И чѐта от книгана. Йе бех четвърти клас, по старо му, четвърти клас и край – спираш да учиш. Чѐта от книгана и подчертавам важноно. Пиша „Много важно!” и подчертавам. И търся ония уроци, които ми трябват в момента, да видя как става. Чѐта ги, там пише много неща, всичкото го пише етам.
Гледам калеко, че храни пчѐлана. И гльодам едни черни пчелички, мутки, вуьот много. Вууу! Викам „Калеко, колко годишна е есае твойса пчѐла?”, щото чѐта в книгата на колко години трябва да смениш питата. Вотре има мед, прашец, пило. И където пилото излиза, за 24 дена излиза една мýха – работничкана, за 18 дена излиза търтея, а пък майката е възможно да излѐзе и по-бързо, тя излиза, даже, най-бързо. Та питам калеко „На колко години е твойса пчѐла?”, вика „Пет години!”. И йе го гльодам чорно-чорно питищено. Викам „Може ли един пърцалчек да напуша малко есае пита?”, „Може, напуши.”. Йе напуших, ама чорни пити, майката си трака. Викам „`Наш какво, калеко, ще ти кажа… ти си стар вече, с етва са занимаваш от много отдавна, обаче, йе съм нашол една книга и там пише, че твоята пчела тая година трябва да умре.” . „Е, как ше умре?!” – възрука са и йе му обесневам „Слушай се, тука, къдено е пилоно излиза пчеличката и оставя ризеца встрани на килията и не я махкат, само я лакират другите пчели. Майката като отиде да снася яйце, най-напред вкарва главата и ако види, че е лакирана килията, подпира се на съседните килийки и вкарва отзад булото, и гледаш залепи яйчинко, едно като синкаво е, като игличка, право, съвсем право. Четвъртия ден ляга, наклонена на 45 градуса. И другиян ден изцяло ляга. И те вече работничкине, залагат му прашец.” И викам – сега ще видим какво ще стане, йе ше ги следя да видим дали ше излезе същосо. И след един месец – оп, калековата пчѐла умре. И йе му казах „По тоя начин редовно излизат пчелички и се стеснява килийката, и питата почернява. Стеснява се килийката, и майката започва да не може да влѐзе да снесе яйце. По тоя начин, няма ли яйца – приключва. В книгата пише, че на всеки три години, трябва да я сменяш питана.
И така започнах по книгата. Само по книгата! Питал съм пчелари, стари пчелари, то ми казва точно какно да ги ликвидира. И я му казвам „Аго, не е ли по-правилна така?” – какно пише в книгата. И то – „А, че ти знаеш повече от мене. Защо ма питаш?” – и почна да бега от мене. И йе вече почнах никой да не питам, ага го видем, че не казва правилно. И почнах само по книгата как става всичко и да видим ще излезе ли същото. Излиза. Същото! И се съм я дал на синон на есае да я чете, и на есое (Юлиян) му дадох една пчѐла, и едно момче му даде еще една.”
Какви са особеностите на занаята?
ЮЛИЯН: Този занаят има безкрайно много особености. Това е една изключително обширна наука, която хората още не познаваме достатъчно добре и често ни озадачава. Също както е при пчелите, така и пчеларството изисква много дисциплина.
ЮСЕИН: Ще ти кажа един пот как найдах една пчела. Йе съм находал в гората много поте. Те е избегала от некаде и се хванала у нек’во дърво. Намерила е хралупа и влезнала е етам.
ЮЛИЯН: Рояк. (разяснява ни Юлиян) Майката взима определен брой пчели и изчезват с меда, и си правят техен кошер. Диваци.
ЮСЕИН: Те, когато да са рои, вижда вече, че ѝ става тесно и требва да излезѐ. Ти не взимаш под внимание и майката изкомандва всички пчели вътре и ги разделя кои пчели ще излезот за новия кошер с новия рояк.
ЮЛИЯН: Първото отцепване наричаме първак. Когато нямат място къде да си снасят яйца – тогава се роят. Това е времето, по което пчеларя трябва да е най-внимателен и би било най-добре да си ги хване, защото те взимат меда и излитат. И новото семейство се развива много по-бързо, отколкото старото, защото те са мотивирани да изградят нов кошер до зимата, нови килийки и т.н.
ЮСЕИН: Първакът, когато излиза, той не мами. Той не мами мухите вътре. Излезѐ ли първакът, кат’ идеш и слушаш на кошен пчелинѐ „Тииийй.Тиийй.Тий.Тий. Тий.Тий.” и друга майка вика пак: „Куак!Куак!Куак!Куак!” – те отговаря пак. А пък на първак не мами –излиза старана майка. Тя излиза. А пък остава младата майка. И тя е нахакала много блатушници. И ако е силна пчеласа, може да излиза до пет пъти да се рои.
ЮЛИЯН: Това е естествен подбор. Раждат се нови, а старата се отцепва. Младата майка не е оплодена.
ЮСЕИН: Тя се опложда от деветия ден до дванайстия.
ЮЛИЯН: Втората майка като излезе с втория рояк не е оплодена и чака търтеите да излязат. Известно време тя престоява в кошера. На 22-рия или 23-тия ден, тя излита от кошера вертикално право нагоре. Търтеите се стрелват след нея, най-добрият от тях, който успее да стигне най-високо с нея, я опложда и след това умира.
ЮСЕИН: Ако е времето хубаво. (допълва Юсеин) След това майката се връща в кошера и вече виждат работничките, че тя е оплодена и почват силно да я хранят, и да я бранят. Търтеят живее малко, той изпълнява ролята за оплождане и за отопление на пилото. ‘Найш като торнат да излизат как вуйот! Ако времето не отговаря и е лошо, и е летешливо, тя ще се оплоди вътре в кошера. Ако е хубаво – ше излезе навънка. И в същия момент, ако я напипа нек’во пиле и я клъвне, и кошера остава без майка. Затова трябва да слѐдиш много дали са е оплодила, дали са е не оплодила, или въобще е изчезнала, нема я. То са познава по самия кошер. Само ат атвонка и ще ти кажа на кой кошер му я нема майката. Оная пчѐла не работи. Ле повечено седьот, чат-пат неква пчѐла може да донесе прашец, не какно другите – едно след друго, едно след друго, движат са, борзат такова. А дено нема майка – все мудно. И кат’ вземеш да я провериш, отвориш ли и видиш ли пчѐлине да викат с крилцана „вввввв”, т’ва показва пчели плач.
ЮЛИЯН: Ако останат без майка, започват да плачат.
ЮСЕИН: Ако имаш от другине пчѐли запечетан маточник, ама да не оставиш пак нега без майка, взимаш една пита, сваляш я мухана с четкана лекичко, де на развалеш яйцана, нема да я тръскаш, оти разместваш яйцата. И ѝ правиш място в кошен без майка, оставяш я в средона с маточникан, запечетан. И те веднага почват да работят. Имал съм случаи по три, по четири поте да сменям майка.
ЮСЕИН: Центрофуга трябва да си имаш. Ако искаш да услужиш н твойта центрофуга на някой, и неговине пчѐли, ако са болни, с гаранция заразеваш и твойте. В книгана пише: „Услуга не се прави с центрофуга!”
ЮЛИЯН: Ако други пчели дойдат да крадат от твоя кошер също може да заразят твоите.
Какви грешки допускат пчеларите?
ЮЛИЯН: Грешките са, че много пипат кошерите. Най-големият враг на пчелите е пчеларя. Колкото по-малко се месиш в работата на кошера – по-добре.
Повече от две години – майка не се държи! Застарее ли майката, усеща се, че кошера не върви. Понякога дори самите пчели я убиват, когато тя не може да се справя със снасянето и задачите си.
Какво е пчеларството за Вас?
ЮЛИЯН: Едно хоби, което си заслужава. Винаги има какво да научиш от пчелите.
ЮСЕИН: То е краста етва, да ти кажа… Йе са запалих и е имело дене съм ходил по четири, по пет поте и седам до тех и ги гледам как носят прашец. Това е най-интересното.
ЮЛИЯН: Само ако ги наблюдаваш внимателно, можеш да се грижиш за кошера и пчелите си.
С какво ви впечатляват пчелите?
ЮСЕИН: Енва ми е било най-интересно, да ги гльодам как носет прашец, как го сваля и изчезва пак. И са много интересни. При тех има дисциплина – то не жали, че ще умре. Прави, каквоно требва.
ЮЛИЯН: Дисциплината при пчелите наистина е впечатляваща. Те са като войници. При тях има строга йерархия и разпределение на задачите – какво трябва да прави всяка от тях в даден момент. Всяка пчела през живота си преминава през различни длъжности. Дейността на кошера е перфектно организирана. Пчелите са усърдни, целенасочени и стриктни.
Целият кошер се съобразява с пчелата-майка. Няма „не мога”, „не знам” или „няма как да стане”. Ако пчелата-майка умре, пчелите плачат, те са много привързани към майката и го приемат много тежко. Но природата на пчелата е много мъдра, дори не можем да си представим. Тогава те залагат маточници, за да си произведат нова майка. Няма по-печеливш тертип на работа с пчелите – във всеки момент те знаят какво да правят, за да се запази семейството. На първо място е семейството – да не боледува, да има запаси.
А пък през зимата, ако няма мед и умират от глад – всички пчели умират, а майката остава последна. До последно хранят нея, не мислят за себе си. За тях е важно майката да е добре и последната им надежда е, че тя може да оцелее и да успее да изкара ново поколение.
ЮСЕИН:Зимата, знаеш ли какво правят? Те са събират в центъра повечето и към слънчевата страна. А когато аз ги зазимявам, ги съкращавам питине, с четка. Събарям къдено пити по немат храна. Зад преграднана доска слагам стиропор да държи топло. Еное стиропор не се махка ни лете, ни зиме. Той поддържа еднаква топлина. Зимата те са на топка. Събират се на топка. И външните пчѐли влизат вътре, вътрешните излизат вънка. Постоянно се движат. Постоянно! За да може и да се топлят.
ЮЛИЯН: Зимата се въртят около майката. Топлят я. Изглеждат като кълбо. Редуват се да взимат от краищата мед и пак се прибират.
ЮЛИЯН: Пчелите имат много силно развито чувство за ориентация. Ако размениш местата на кошерите, докато пчелите се роят, това прекъсва процеса. А ако новото поколение пчелички не излезе, те стават много, самия кошер започва да се задушава. Ако не им създаваш работа и да ги разширяваш – да слагаш пити, и ако времето е лошо, и не могат да излизат, стоят вътре и се задушават една друга, не работят, а тях това ги убива, даже спират да се хранят – те трябва да са в движение, за да се развива кошера.
ЮСЕИН: Всека пчѐла има различна работа – има пчѐли охлаждат кошера, други събират, разпределят работата.
Прашецът е различен. Има некой – жълт. Има некой, от синчеца например, който е черен. Друг има по-бел. ‘Сека една пчѐла си знае къде е слагала и отива и там слага. Други пчѐли я чакат, които трябва да го трамбуват еное прашец.
Има млади пчѐли бъркат. И може да се опита да влезе в друг кошер. И енае пчѐла го приема, щот го вѝди, че носи. Да, ама кошера си познава миризмата. ‘Сека една пчѐла си има специфична миризма. И гледаш обърка са, излезѐ си и найде си кошен, и влезѐ си в неговиен.
ЮЛИЯН: Самата майка произвежда феромони. И всеки кошер се отличава чрез феромоните.
ЮСЕИН: Ако пък да върви празна, веднага я отсичат. Има там пазач и той я усеща, че е чужда, и веднага хворква и я хваща. Видиш ли пчела да е свита на преграднана доска, значи да знаеш, че е отсечена.
Та имаш пазач, имаш трабовач. Трамбовачката чака еная да дойде и подпре се на съседнине килийки и с нажинкине подкачи енва в го мушне в килийкана. И енеа веднага го трамбоват. И каковно цвет е сложила първо, енаков до край слага в него. Не го меши в другине цветове.
Имаш пак и спецелни, които носет водá пак. Други има – носят си мед. Ама повечето носят мед, когато има паша. Гльодаш ги – летьот и падат низце, уморяват се некои от тех. На долу има много паша, има много мед, ама е не хубав. Нее ги гльодаме за грехота пчѐлисе етюва, нее немаме паша. Немаме паша и ако са наложи и лятото ще ги храниш.
ЮЛИЯН: Преразпределя се работата, когато е нужно. А самата майка си има свита, която се грижи само за нея. Други се грижат само за бебетата.
ЮСЕИН: Всичко е разпределено, майката ги е разпределила за всичко. Когато да излезе да се рои, взима храна в нея за три дена. В гушката.
ЮЛИЯН: Тогава тя и отслабва. Преди да се изрои.
ЮСЕИН: Първият ден излиза, върти се, върти се и може да се хвати и на земята, може и на някое дърво. Не вземеш ли мерки да си го вземеш [рояка], другия ден към 10 часа, напече ли и излита. И по време на летенето търси нещо къде да влезе. Не може ли да найде, в състояние е да гради гнездо под някоя дебела клонка. Правят пити от клей и не пропускá водá.
ЮЛИЯН: Пчелата събира прашец в радиус от 5 до 8 км. Ужилването от пчелите дори са полезни – имат противовъзпалителни и обезболяващи свойства. Учените са доказали колко са полезни за сърдечни и ревматологични заболявания, като артрит например.
Ползите от меда са неизброими. С кои по-конкретно, смятате, че трябва да са запознати хората?
ЮСЕИН (очите му светват): Ааааа, нашия мед … пише го и в книгата – медът от Родопите е най-хубав в цяла България! Най-хубав за лечение, го дават, мановия мед. Мановият мед, колкото ще да е студено, той не се захаросва. А пък другият мед, дето е от цветята, малко застуди ли се и веднага се захаросва. И тогава можеш да го загрееш, както си е бурканан затворен в друг съд с вода, слагаш го на печкана.
ЮЛИЯН: Самите килийки се запечатват. Трябва да изчакаш медът да узрее в кошера, иначе се вкисва.
ЮСЕИН: Някой път слагам празни рамки, да си ги гради пчелата с естествена восъчна основа. И тогава можеш да го ядеш меда с питата.
ЮЛИЯН: Това е природен лек, богат на много витамини, минерали и ензими. Подобрява кръвното налягане, холестерола, имунитета, храносмилателната система, сърцето, паметта. Определно ползите са неизброими и дава много на човека. Няма срок на годност. Медът на вуйчо е събиран най-вече от горски билки, от воленица, и има много лечебни свойства. Всичко е екологично и натурално.
Случайно ли започна да правиш дървени лъжици или има нещо общо с меда?
ЮСЕИН: Има! Всички пчелари ядот мед с дървена лъжица. Малка лъжичка да може да влиза в буркана.
ЮЛИЯН: Не окислява меда. Металът окислява меда.
Защо трябва да се отглеждат пчели?
ЮСЕИН: Те опрашват овощните дървета. И казано е, и навсекъде пише, че ако ги нема пчелите, приключва живота…
ЮЛИЯН: Всички растителни видове, всичките ни култури се нуждаят от опрашване. Цялата ни екосистема зависи от пчелите. Пчелите си знаят работата перфектно, ние не бива да ги пипаме много. Не бива да се пръска с пестициди. Направих си експеримента две години да не пръскам моите овошки и ми прави впечатление, че раждат много повече, отколкото като ги пръсках с пестициди. Склонен съм да вярвам, че това, че като ги пръскаш ще има повече реколта е заблуда. Пчелите си знаят какво да правят и е най-добре да оставим на тях.