В Международния ден на стоматолога /9.02/ се срещаме с неуморния потомствен дентален лекар Денис Инджов. Той израства в семейството на стоматолог и медицинска сестра. Роднините също са все мед. сестри, акушерки и лекари. Прекарва детството си, тичайки из коридорите на МБАЛ-Рудозем. От малък си представя, че ще бъде лекар. Никога не си е представял, че ще се занимава с нещо различно от медицина. Кариерното му ориентиране поставя единствено въпросът – „Каква точно медицина?”. Живее известно време в Пловдив, но когато в пети клас губи баща си, с майка му се връщат в родния град. Учи в профилирана паралелка по „Биология и химия” в Природо-Математичската гимназия в гр. Смолян. След това в Медицинския университет в гр. Пловдив, както и шест месеца в Украйна. Макар да е обмислял реализацията му да се случи и другаде, идеята му да се върне в нашия край придобива устойчив характер. А когато се разчува, че д-р Инджов младши вече практикува, бързо печели доверието на местните.
Как се случиха изборите Ви да се занимавате със стоматология и да се върнете да практикувате в родния Рудозем?
В средата на своето обучение, всъщност, имах колебания, защото винаги съм бил насочен и към хирургията. Смятах да остана като асистент в университета. Разглеждах си алтернативите. Две години подред си идвах тук в Рудозем на стаж през лятото. Нашето „лято” е кратко, понеже имаме много изпити и, фактически, ни е само август. Докато си бях тук, виждах, че града се развива добре и би било правилно решение да се прибера да практикувам тук. Така през 2014 г. се прибрах веднага, след като завърших. Два – три месеца реших да си почина от всички изпити. Ние имахме шест държавни изпита и отделно дипломна работа. Та реших, че трябва да си почина. И общо взето три месеца нищо не правих. Това са ми най-празните месеци в живота. (смее се)
Чак тогава започнах да си проучвам опциите. Баща ми е от Върбина. Тука е дошъл по разпределение. А майка ми си е от тук, корените ѝ са от тук. Къщите на семейството ѝ са били, където е рудника до ДСК. Били са четири къщи на трета улица. И отсреща 5-6 къщи в Новата махала. Та, във Върбина имаше здравна служба, а момчето, което работеше там щеше да заминава за Норвегия. И мислех там да отварям кабинет, защото тук си има достатъчно зъболекари. Но имаше още няколко месеца, докато дойде време да замине, а аз не можех да се позволя да бездействам още. Междувременно се случи така, че докато пиехме кафе с Венци Пехливанов и му разказвах за ситуацията, той ми предложи под наем това помещение, в което сега практикувам. Ние имаме доста изисквания за стоматологичен кабинет – колко квадратни метра, колко височина до тавана, да има връзка с чакалнята, връзка със санитарен възел. Помещението отговаряше на всички стандарти. Така отворих врати на 27-ми ноември.
Как продължи кариерното Ви развитие?
Университетът дава перфектна основа. От там нататък всичко зависи от теб – ако желаеш, можеш да останеш с това, но то ти стига до някъде.Категорично, не стига за да говорим за кариерното развитие. Никога не съм бил човек, който се задоволява до някъде. Смятам, че повечето от младите колеги също са така – поне 95% не спират кариерното си развитие след университета. Има много обучения, чрез които във времето да си намираш ниша. Започваш да откриваш това, което на теб ти е най-приятно да го работиш.
В началото започнах с правенето на обтурации и ендодонтско лечение. Това е базовото, което сме правили и в университета. Тези, които сега учат, имат честта и щастието да се докоснат до ендомотор, докато по наше време беше един такъв за цялата катедра.
Това е отделна машинка, която работи само с канални инструменти, той е за отстраняване на нерви и разширение. При положение, че това в университета съм го правил три пъти, нямаше как да започна с него в началото на практиката си. Но работата без такъв е трудоемко и неприятно. Това беше първият пропуск, който трябваше да попълня и на първо време посетих всички възможни курсове в България по ендодонтия, както и такива на чуждестранни гост-преподаватели.
Пак да кажа, че хирургията ми е била много на сърце. Та се насочвах към нещо средно между стоматологията и медицината. Трябва да познаваш анатомията на устната кухина много добре, да знаеш през къде преминава всеки нерв и кръвоносен съд. А и друго си е да си хванеш скалпела – със самочувствие се чувстваш. (смее се) Затова започнах да посещавам курсове за амбулаторна хирургия, за екстракция на мъдреци и дълбоко фрактурирани зъби. След това реших, че е време да пристъпя към следващо ниво с имплантологията. Изкарах няколко курса. Тогава си отворих очите, че освен с тази хирургия, всичко е свързано много и с пародонтална хирургия, тъй като за менажирането на усложнения, покрай импланти например, е много важно да знаеш как да си „играеш” и с венците там, т.е. как да управляваш процеса там – понеже покритието на импланта зависи изключително от венеца. Трябва всичко да ти е ясно. Естествено, записах се на курс по пародонтална хирургия в София, изкарах го. Около година и половина продължи обучението. Лазерни курсове, също. И общо взето, съм записвал всичко на територията на България, което се предлага от добрите преподаватели.
С тази насоченост, вече две – три години поставяме импланти. Тук в Рудозем сме двама колеги, които го правим. И в момента карам друг надграждащ курс по амбулаторна хирургия, за да мога да започна да отстранявам по-големи кистозни образувания. За щастие, в района няма много хора, които да имат нужда, но трябва да го можеш, най-малкото, защото в областта имаме само един човек с призната специалност по хирургия, който да го прави – д-р Читакова. Като имат нужда хората, а тя е заета, трябва да има поне още един-двама, които да го могат.
С какви проблеми се срещате в работата си?
(Въздъхва) Няма да ни стигне времето… (смее се) Всяко нещо може да бъде проблем. Неща, които си мислиш, че са елементарни за изпълнение, някой път стават много сложни. Казваш си „Ей, тука един корен сега ще го извадя за десет минути…” и взимаш човека между другото, даже не ти е в графика, просто очакваш, че за отрицателно време ще извадиш въпросния зъб или корен, но се проточва.
В България още нямаме култура на профилактика. А това е най-важното в здравеопазването! Категорично, най-важното и за здравната система, и за хората, е превенцията! Още чакаме „геройски” проблемът да назрее, пък после ще има кой да ни реши проблема. Превенцията би трябвало да е най-скъпо заплатената част от пакета дейности, които здравната ни система изпълнява, а реално я няма. При нас няма превенция. Аз не казвам, че парите, които здравната каса ни отпуска, са малко. Определен вид лечение на човек може да му излезе 200-300 лв., а за хората в нашия край това са много пари. В големите градове и дори в Смолян, взимат и повече. В София отиват едни хиляда лева и никой не те пита имаш ли, нямаш ли – оправяй се. Но за да не се стига до там, винаги съм казвал, че всички трябва да мислят в посока към превенция.
Чистенето на зъбния камък и прегледи два пъти в годината гарантират ранното диагностициране на по-сериозни състояния, съответно ще бъдат решени по-рано и лечението ще премине далеч по-безболезнено. В момента това, което ти се полага е един преглед на година. Имаш право на три пломби или три екстракции. Това, което считам за победа на зъболекарския съюз за последните години е, че се пребори за тоталните протези за всички възрасти. В началото беше за тези между 64-69 г., доколкото си спомням. Здравната каса започна да плаща за всички възрасти. Фактът е, че отпускат пари, които долу-горе стигат, макар и с леко доплащане от страна на пациента. И могат да се направят тотални протези на хората.
Аз в началото не взимах пари, доплащания. Преди инфлацията, така си бях преценил. Приемах го, че това е и добра социална политика на държавата – тези хора да получат някакво зъболечение, защото има част от тях, които едностранно са си извадили зъбите или са пенсионери от 95-та година насам, и те, реално, никога не са ползвали нищо, а са имали тези права. Може да си е правил протези преди 30 години и те вече са се изтрили, но пенсията му не позволява да си направи нови, защото един нов комплект струва 400-500 лв. Той не взима такава пенсия на месец! За дърва ли да ги отдели, зъби ли да прави? Храна ли, сметки ли?
За това казвам, че е победа на зъболекарския съюз и Здравната каса, че успяха да осигурят ресурс за по-голямата част от тази необходимост. Това свърши работа на много хора! Казвам от личен опит – направил съм над хиляда протези за тия години, по двеста на година минимум. Ако това не беше се случило, голяма част от тези хора, наистина, нямаше да могат да си ги позволят. Идвали са пациенти да ми го казват, че иначе нямаше да могат да дадат едни хиляда лева за бабата и дядото, а те с изтрити, изпочупени, лепени с каноконлит протези. Трагедия. Идваха пациенти от неделинския край, които си правеха сметката, че им е по-изгодно да си платят горивото и да дойдат при мен, отколкото да си платят там.
Проблеми – много.
Пак ще се върна на графика и превенцията, които са пряко свързани. Ако имаше превенция, нямаше графика да ти се разбутва и разбърква толкова, а ще предвиждаш тия хора на всеки шест месеца, както е в другите държави. Там хората имат ясен график. Знаеш, че днес имаш шест пациента и не вземаш повече. Даже графика не го правиш ти, а в много от случаите го изготвя застрахователя, при който си плащат здравните осигуровки. Ти имаш ангажимента да им изпращаш SMS-и, с които да им напомняш, че минават шест месеца от последния им преглед и кога имат записан час.
Има периоди, в които сме затрупани с работа. При нас това е зимния период – от ноември до март. Единият пациент става от стола и вече сяда другият. Е, случват се нещата, успяваме. В началото ми беше много трудно да връщам хора. Не ми беше посилно някой да ми е на вратата с болки и да му кажа, че не мога да го взема, защото просто нямам време… Това ми е създавало едни много предизвикателни работни дни. Имал съм случаи с 23-ма пациента на ден – от сутринта до късно вечерта. Това е предпоставка за професионално прегаряне и взех да осъзнавам, че за да съм читав и да си свърша добре работата, трябва да съм концентиран и да не съм изморен. Достатъчно колеги сме и ако аз не мога да му свърша работа, в радиус от 200 метра от моя кабинет, има още пет стоматологични кабинета.
Преминаваме на един по-приятен въпрос: Кога се гордеете?
Често. (смее се) След повечето лечения си правим контролни снимки и има неща, с които наистина се гордея, че съм постигнал. Не всичко документирам, макар че във всички курсове наблягат, че трябва да документираме абсолютно всичко, което правим. Трябва да имаш снимков материал, за да си следиш работата. Оперирал си нещо по венеца – снимаш го преди, снимаш го след, снимаш при сваляне на шевовете, снимаш го след шест месеца на контролния преглед.
Има оправени усмивки, от които много се гордея, наистина. Хората цял живот са страдали от някакъв комплекс – усмивка, състояние на венци, от състояние на зъби, от липса на зъби. И като е разрешен проблема, за мен това е супер! Особено като видя някои неща как се получават. Усмивката придава самочувствие!
Има и по-сложни случаи, в които трябва малко да се колаборираме, т.е. вадим зъби, лекуваме, оперирам венците, пилим за мостове, от там пък, защото зъботехниците ги разглеждат на 3D нещата, и трябва да прецезираме къде още трябва да се намали, къде венеца е дълъг, къде къс, трябва да изрежеш венеца или да се пробваш да възстановиш някаква част, или той да сложи гингивална маска на самия мост – една розова керамика, която имитира венец. Ето такива неща като сме правили и тогава наистина се чувстваш горд със себе си каква работа си свършил.
Какви са съветите, които давате на пациентите си?
Сред съветите, които давам на пациентите, категорично, е миенето на зъбите два пъти на ден. Много пациенти си мият зъбите погрешно. Зъбите не се мият с типичните хоризонтални движения наляво-надясно. Зъбите се мият с изчеткващи движения. Или с най-лесно обяснимите и най-лесно приложимите от пациента кръгови движения, защото с тях се имитира правилните движения, доближава се повече до тях. Правилното движение е от горе надолу. Електрическите четки, които се въртят имитират правилното движение долу-горе. По принцип правилното миене на зъбите е като се постави четката за зъби под 45 градуса към венеца и се дърпа надолу, измита се. Така се мият зъби! Не да се търка – не миеш колата.
Другата препоръка ми е за този, който може да си го позволи, да си купува ултразвукови четки. Те правят трептения и чистят зъбите наистина много добре. Страхотно изобретение е това!
За децата – по-често четкане, хубави пастички.
Задължително честа смяна на четката – на 3 месеца. Айде шест – да кажем, че ще го приемем…
Водата за уста е нещо задължително, също. НО! Да се избягват води за усти със съдържание на спирт, на алкохолна основа, защото изгаря венците! Препоръчвам хлорхексидинови води за усти. И с тях не трябва да се прекалява! Има такива за ежедневна употреба, които могат да се ползват по-дълго време. Хубаво е, когато го свършиш, няколко седмици да не ползваш, за да могат венците да се възстановят.
За хора, които имат повече разстояние между зъбите, има гелове, с които вечер преди лягане, се прави масаж на венците. Между другото, и за хора с леки рецесии това много помага. Това е противовъзпалителен гел, който влияе доста добре.
И често чистене на зъбен камък! Може би, проблемът тук пак изхожда от това, че много хора не разбират въобще от пародонталните проблеми. Любимото ми е „Ами мен ме хвана пародонтозата и ми се разклатиха зъбите.” Да, ама пародонтозата е заболяване, което се лекува. То започва с един банален гингивит, едно леко възпаление на венците, което ако успееш да го менажираш във времето, няма да имаш абсолютно никакви проблеми с венците. Естествено има и други типове, обусловени от други външни фактори, но говорим за масовото. Би било различно при добра лична хигиена и управление на процеса, като често чистене на зъбен камък, мерене на пародонтални джобове, прави се оценка на риска от влошаване на заболяването, от загуба на зъби. Вече има програми, които изчисляват индивидуално на колко време е добре този човек да си чисти зъбния камък – пуши ли, колко кафе пие, генетични фактори. Отстранявайки зъбния камък, като са чисти джобовете от гранулации и остатъци, аз и стерилизирам по-дълбоките джобове с лазера, и така правим една терапия, чрез която дори и зъбите да са разклатени, дори и да не успеем да излекуваме на 100% фактора, който е причинил пародонтозата, можем да ги поддържаме така, че да успееш да изкараш дълго време със собствени зъби. Грешна е нагласата да се изчаква всички зъби да се разклатят, за да ги махнеш и да правим протези. Един зъб да имаш в устата, трябва да си е твой! (смее се) Не винаги се случва … някой път и аз препоръчвам на хора просто да ги извадят и да си решат проблема. Това зависи от оценката на състоянието на пациента.
Важно е да се знае, че от устата тръгват много други заболявания. Липсата на адекватно състояние на зъбния статус, категорично, води до други заболявания! Липсата на зъби води до по-трудно смилане на храната, а от там следват проблеми със стомаха и целия гастроезофагеален тракт. Кариозните зъби, недобре излекуваните зъби, корените на счупени зъби, които са оставени в устата – всичко това са източници на фокална инфекция. Затова хората, които имат сърдечни проблеми, задължително ги пращат на зъболекар. Особено по-младите. Тези, на които предстои трансплантация, задължително ги карат да си оправят всички зъби. Както и при тези, на които предстои онкологично лечение. Преди забременяване, също . Стоматологичните интервенции по време на бременност са противопоказни – позволено е само втория триместър и то само при определени условности.
Професионалното Ви развитие не спира. Какви са амбициите Ви за в бъдеще?
Аз винаги съм се стремял да се развивам максимално в нещата, с които се занимавам – не само що се отнася до стоматологията, а по принцип. Опитвам се винаги да бъда полезен, да бъда подготвен. Стоматологията е професията, която съм си избрал за цял живот, в крайна сметка. Всяка година аз започвам да си правя планове за следващата – какви курсове трябва да карам. Не спирам и не смятам да спирам! Моментът, в който забавя темпото, вероятно ще е този, в който дойде време да предавам щафетата.
Има някои неща, които съм предвидил за тази година и ми предстоят. Започвам по-често да ходя в чужбина. За тази година съм предвидил един курс в Австрия, един в Италия, вероятно един в Германия, но за този още не съм сигурен, понеже очаквам да ми се роди второ дете, живи и здрави, зависи дали успеем да се разберем с датите (смее се). Има международен университетски курс от Медицинския университет в София и Нюйоркския университет, в който вече съм стартирал обучение и от там, вероятно, ще се дипломирам в щатите след една-две години. И така, продължаваме да се развиваме и да се стремим да бъдем полезни на хората.
Бих искал да използвам трибуната, за да поздравя за празника всички колеги! Да им пожелая да бъдат живи и здрави, преди всичко! Да бъдат много успешни и да се стараят все повече да подобряват качеството си на услуги за пациентите си, за да подобряват качеството им на живот!
