Представете си млада майка, опитваща се да носи своето бебе в едната ръка, а в другата да се опитва да носи бебешката количка, от онези стари и тромави комунистически колички от 95-та – 96-та година. Защо мъкне и количката? Заради черния каменист път, който свързва нейната къща с асфалтираната част от квартала на селото. Тази млада майка е моята майка, бебето в едната ѝ ръка съм била аз, а неудобството на черния, каменист път семейството ми е търпяло от преди да се родя. На 26 съм, между другото.
Години и години семейството ми и съседите ни се молят за асфалт до домовете ни. Не знам колко управляващи са се сменили през тези години, но никой не направи нищо, освен да даде лъжливите обещания, присъщи за политиците в България.
Днес един приятел ми писа “Честито! И карай внимателно!” и ми прати линк от Facebook страницата на Община Рудозем. Не е за вярване…! Обещанията можели и да не бъдат лъжливи, представяте ли си…?! Така наречената улица “Уручевска”, същата, на която ежедневно си ожулвах коленете като дете, днес има асфалт. Толкова дълго чакахме, че сега не можем да посмеем да се зарадваме… Познато ли ви е чувството? Не смеем … още … но се усмихваме 🙂
Проектите, обещавани от кмета на Община Рудозем г-н Румен Пехливанов, започват да се осъществяват. Обещания, които не са били давани за първи път, но за първи път и най-накрая успяха да реализират той и неговите колеги и сътрудници, сред които зам. кмета по строителството и благоустройството инж. Недко Кулевски, кметът на с.Елховец Добромир Шевелиев, общинските съветници и председателят на ДПС гр. Рудозем Венцислав Пехливанов.
А вчера беше асфалтирана и най-стръмната улица в махала „Въргови кашли“.
Изпитвам благодарност и облекчение, докато пиша тази статия. Цялото ми семейство и нашите съседи в Елховец изпитват облекчение. И удовлетворение. Най-накрая след толкова години…
