Мартина Бендерова от с. Елховец е състезател по Shinkyokushinkai. Тя има зад гърба си общо 13 състезания – Републикански, Международни, а съвсем наскоро се яви и на първото си Европейско първенство в Румъния, където грабна бронзов медал.
Мартина, поздравления за отличното представяне на Европейското първенство! Как се чувстваш по отношение на спечеления медал и като повод за гордост на цялата община, а и на цяла България?
Благодаря! Чувствам се доста горда със себе си. Чувството по време на това първенство се различаваше от това на другите състезания. Емоцията, която изпитваш по принцип на състезание, сега беше умножено, беше много по-силно. Знам, че можех да покажа и повече, но като за първо явяване на състезание от такова ниво, съм доволна. Много хора ми писаха, за да ми честитят, това никога не ми се беше случвало.
Как се роди страстта ти към карате и защо точно този спорт?
Когато бях във втори клас, всички мои съученици тренираха нещо. Аз също исках да тренирам, но исках нещо различно. Тогава се записах на карате. Първоначално не бях сигурна дали ми харесва и дали това е моето, защото беше много тежко, особено за момиче. Постепенно започна да ми харесва. Ясно си спомням как на една тренировка треньорът дойде при мен и каза, че в мен вижда бъдеще. От този момент, аз тренирам от сърце! Така тренирам вече от седем години.
Какво е важно, за да задобряваш в карате и какво ти дава?
Най-важното е да бъдем много дисциплинирани, да слушаме какво ни се обяснява, да не се отказваме и да не спираме да тренираме. Човек трябва да е наясно колко е важно постоянството и че това изисква жертви, например, когато съм поканена на рожден ден или приятелите ми излизат, колкото и да се изкушавам, аз трябва да се лиша от забавлението и тези обикновени неща, понеже съм на тренировка. Иначе рискувам да изпусна много. Едно отсъствие, лесно може да стане навик, затова човек трябва много внимателно да подрежда приоритетите си във всеки един момент и да ги поддържа. Иска се много труд и концентрация във всяка тренировка. Всичко е важно, когато имаш желание да ставаш по-добър в която и да е област.
Какво ми дава? Виждам разлика в поведението си, в начина на мислене, морала и ценностите. Треньорът ни учи на смирение, това е много важно в живота и забелязвам, когато то отсъства у хората. Тези неща ни правят по-добри хора. И разбира се, карате дава много за физиката, това се вижда в часовете по физическо, например, усеща се в по-доброто състояние на тялото и духа.
Разкажи ни за първенството – как протече то за теб?
От всички състезания, на които съм била, това ми хареса най-много! Беше в друга държава. Целият национален отбор бяхме заедно. Сплотихме се. Създадох много нови приятелства с удивителни личности.
Треньорът на националния отбор е най-добрия каратист в момента в света, има 20 европейски титли и три световни. Когато излизах на срещата, той ме изкарваше. Не знам как най-точно мога да определя чувството да те изкарва най-добрият, дали е привилегия, гордост, възхищение, не знам – знам, че е много хубаво чувство!
А чувството, когато спечелиш, всички да се радват за теб, да искат да те прегърнат, е страхотно!
Когато наши състезатели ставаха първи, всички викахме, скандирахме за България. Усещаш го така, сякаш печелиш ти.
Какви са плановете ти занапред?
Занапред искам още много успехи! Ще тренирам още повече! Искам да бъда първа, това всеки го иска… А мечтата ми е някой ден да защитя черен колан.
Не съм мислела, че ще стигна до тук, всичко ми е било трудно в самото начало, но вече знам, че предизвикателствата в живота само привидно изглеждат непостижими. Всичко е възможно, стига да проявиш нужните усилия.
Всеки път, когато ни е било трудно, нашият треньор ни обръща много внимание. Наблюдава всеки индивидуално, забелязва къде са грешките ни и ни помага. Ето защо искам да изкажа своята признателност на моя треньор. Много му благодаря, защото без него нищо от това нямаше да ми се случи! Може да се каже, че той ни отгледа, помогна ни, разви ни като хора. Сякаш той ни приема като свои деца и ние него като баща.
Изобщо не се съмнявам, че както и да пожелае да се развива Мартина в бъдеще, ще го постигне с лекота. Не, защото няма да срещне трудности, а защото вече е изградила дисциплината и философията, които са необходими. Тя се превърна в наша гордост, всички споделяха победата ѝ в социалните мрежи, но сами виждате, че медал не се взима ей така, а изисква формирането на здрава личност, за което можем да ѝ се възхищаваме още повече. От името на цялата община Рудозем (уверена съм, че всички читатели ще се съгласят) желая на Мартина дълъг живот и здраве, много успехи и сбъднати мечти, сред които, разбира се, да бъде и защитата на знатния черен колан!
