Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско владичество и създаването на Третата българска държава.
Решителните боеве за изхода от войната се водят в Родопите през януари. След разгромяването на армията на Сюлейман паша и освобождаването на Пловдив на 4 януари 1878г. започва настъпателен поход към Родопите.
Генерал Павел Черевин, оглавяващ осем сотни поема след турските табори, отстъпили по поречието на Чепеларската река. След препятствия, като снежни виелици, но с помощта на българския народ, руснаците достигат Чепеларе на 16 януари, където ги посрещат с оживление и радост.
Камбаните на устовските църкви известяват навлизането на русите в смолянско на 17 януари. След освобождаването на Устово, руският отряд продължава по долината на река Арда.
На 18 янури, в днешен Рудозем, отрядът настига колоната на отстъпващия Фауд паша и я атакува. Загиват около 300 души и са пленени бойни турски знамена.
След 50-километров тежък поход в снежната буря, който “братушките” определят за най-голямата трудност, с която се сблъскват през тази война, руската армия стига дн. Златоград, известен тогава като село Даръдере на 21 януари 1878г.(някои историци сочат 19 януари). Пристигане, което се възпява и увековечава с народни песни. Ген. Черевин завинаги остава в народната памет като Освободител на Родопите.
