„Да, живее се веднъж, но този живот трябва да се живее разумно. Всяка минута трябва да се изживява пълноценно. Времето върви само напред и не чака никого. Ето, сякаш до вчера прохождах в занаята в Мадан, днес съм семеен, горд татко на четиригодишно момченце.”

Тази вечер ни предстои, всички заедно да отброим последните секунди на изминаващата 2021 година. Това е може би най-осезаемият момент за нас, в който си даваме ясна сметка за изминаващото време. Отброяваме секунди, но сякаш вчера посрещахме годината, която изпращаме. Обръщайки се назад виждаме прохождащи невръстни деца, които днес са част от обществото на големите, виждаме усмихващите се лица на хора, които сме загубили, а в огледалото – нежни, млади лица, днес потънали в бръчките от житейския ни опит. Поглеждаме и напред… Как искаме да изглежда нашия малък свят след 5 или 10 години? Какво трябва да направим през тази година, която идва, за да изглежда бъдещето ни така? Какво може да се обърка?

В деня, в който всички поглеждаме към часовника с трепет, аз ще си поговоря за времето и часовниците с местния ни часовникар Мехди Малеков.

На 19-годишна възраст Мехди разбира, че страда от дегенеративно заболяване на мускулите. Това го ограничава в избора на професия, но неговият баща, както и пра-дядо му преди това, са били часовникари. Той е израснал сред разпръснати часовникови механизми и с тиктакането на стрелките.

„Баба имаше руски механичен часовник. Бях го развалил. И после трябваше да си го възстановя. Това беше първият часовник, който поправих.”

След като се захваща с часовникарството, Мехди работи около 14 години в Мадан. В павилиончето на рудоземския площад работи вече от една година. Венци Пехливанов му помага и му предлага мястото за павилиончето под наем, защото смята, че в Рудозем си трябва часовникар. И наистина, грехота е да имаме часовникар от с. Войкова лъка, който да работи в Мадан! Това, което Мехди определя като най-важната човешка ценност, е добрият нрав.

„Има едно момче, Аллах ми го прати, Хайри от Долен Рудозем, идва да ми помага, рине ми сняг, например.”

Мехди така и не се е занимавал с теория за часовниковия механизъм. Детството му минава наблюдавайки баща си, а след 19-20 годишна възраст това наблюдение става по-концентрирано. Той искрено се възхищава на баща си, чиито умения, признава той, са надминавали неговите. Мехди е удовлетворен от семейния занаят и с гордост споделя, че докато сега частите се подменят и поръчват, пра-дядо му ги е правил сам.

„За целия занаят ти стигат и само една лупа, едно хубаво ножче за отварянето, една добра антимагнетична пинсета и три отвертки.”

Мехди признава, че и малкият му наследник Амир вече проявява влечение към часовниковите механизми и малките инструменти, с които работи баща му.

Занаятът му го превръща и в колекционер. Колекцията му съдържа най-различни тиктакащи съкровища – стенни часовници с махало и с гонг, кварцови, старинни, антикварни, над 50 будилника, над 30 джобни. Дори вече да не са модерни, всички тези часовници имат сантиментална стойност за Мехди Малеков.

Мехди не иска и да чуе за нашумелите смарт часовници, за които смята, че обсебват съзнанието, докато класическите часовници остават в служба на човека.

Чудех се дали, след като е прекарал целия си живот под звука от стрелките, чувайки всяка секунда, липсата на тиктакането би му липсвала. Оказа се, че наскоро Мехди е имал такава интересна случка. Едно момче много харесало часовника, който Мехди носел и го придумал да му го продаде. Той го сваля от ръката си и му го дава, след което се прибира вкъщи. Часовникарят успял да изкара 2 или 3 часа в дискомфорта от оголената китка, преди да слезе до павилиончето си, за да си сложи друг часовник. „Часовникът става част от теб.”

Чувалата съм суеверие, че часовник не бива да се подарява, а когато решиш да подариш часовник, трябва да ти го откупят със символична сума, в противен случай било на раздяла. Часовникарят се развесели, когато чу това. Няма такова нещо, отсече. Като силно религиозен човек, Мехди не вярва в суеверия. „Това е един прекрасен, практичен подарък. Часовникът отмерва времето, ако искате да търсите символика, добре, но бъдете наясно, че вие избирате каква да бъде тя.”

Местният часовникар Мехди Малеков желае на всички най-вече здраве и да преодолеем цялата история с коронавируса, защото, казва той, и с повече и с по-малко пари се живее. Пожелава на всички по-добри времена, пълноценни часове, щастливи минути, осъзнати секунди и една светла следваща година!