Днес /10.02.2021г./ е ДЕНЯТ НА ПЧЕЛАРЯ. В нашия район пчеларството не е особено популярно, но въпреки това се срещат ентусиасти, като Зико Шейков, страстно отдадени на пчелите и тяхното отглеждане. Това е сложен занаят, за който ще се запознаем в следното завладяващо интервю.
Разкажете кога и как започнахте да се занимавате с пчеларство?
От както съм започнал да се занимавам с пчеларство вече има около десетина години. В нашия район пчеларството е повече хоби, не може да се говори чак за бизнес. Именно като хоби започна и дори все още е.
За колко кошера се грижите към момента?
В началото започнах с два кошера, след това малко по малко бройката се увеличаваше. Преди зимата бяха 17 кошера, а сега са останали около 10. Климатът играе основна роля, дава най-голямо отражение в отглеждането на пчели. Тази есен беше по-суха, също така пашата тук е по-оскъдна, не е същото като на полето, където има повече възможности за пчеларството.
Какви грижи изискват пчелите, за да бъдат в най-добрата си форма и да създадат висококачествен мед?
Всеки, който е решил да става пчелар, преди всичко трябва да полага усилия – да се научи да стопанисва пчелите и вече в последствие медът идва като благодарност от пчелите, че си си свършил работата. Ако единственият ти стимул е само медът, не можеш да изкараш дълго като пчелар, не можеш да оставиш един кошер някъде и да чакаш мед.
Изискват се определени профилактики, които е добре да се случват. С идването на пролетта, семейството се събужда – малко по малко започва да си събира прашец. Главната роля на пчеларя идва преди настъпване на главната паша или когато настъпи и семейството се разширява, трябва да го подготвиш за медосбора. Във всеки район главната паша настъпва по различно време. Тук идва около 20-ти май, но най-вече зависи от това какво е времето. Ние си имаме една индикация – когато цъфне акацията при нас казваме, че е вече настъпва главната паша. До тогава ние трябва да сме развили семейството и да сме го подготвили за събирането на прашец, чрез подхранване със сироп, наблюдаване на семейството и например всяка седмица се отделя по около половин час на всеки кошер, за да можеш да го прегледаш. Размножаването на пчелите също става в този период и ако пчеларят се забави, настъпва роенето на пчелите. В случая, пчеларя трябва да съумее да не позволява на семейството да се рои, или ако иска да си създаде ново семейство, трябва да може да хване този рой, който ще излезе от кошера – то представлява кълбо от пчели, което може да се застои за ден-два или три до някое дърво, което е близо до пчелина и в това време пчеларят има възможност да го хване, чрез плетен кошер или други методи, преди да отлети в някоя хралупа, която си е намерило.
Как реализирате произведения мед?
За нашия район не може да се говори за големи добиви. Говорим за около 100 кг. мед, който споделяме с приятели и даже не стига.
Каква беше тази пчеларска година за вас?
За моите пчели годината започна много добре, но се поизтощиха и заради сухата есен, прекараха зимата по-трудно. Като цяло тази година има доста загуби на пчели за много пчелари.
На какво се дължи, според вас, високата смъртност на пчелните семейства?
Факторите, които оказват влияние са няколко. Единият е сухата есен – пчелите много рано спряха да се възпроизвеждат, на пчеларски – спряха да слагат пиво. Следователно се наблюдава застаряване при пчелите, а за да изкара зимата, семейството трябва да се поднови. Друга причина е акар – паразитна болест при пчелите, с която пчеларите водим постоянна битка. Третират се с разнообразни препарати, някои по-ефикасни от други – зависи кой на какъв ще попадне. И друг фактор, който никак не е приятен, е пчелите да умрат от глад, особено ако пчеларят си позволи да занемари стопанството. Това не ми се е случвало, защото ролята на пчеларя е още преди зимата да се намеси и да подсигури храна на семейството. Ако запасите не достигат зимата и ги изразходят изцяло, в пчеларските магазини се продава твърда храна под формата на тесто, която се слага върху рамките, до които пчелите стигат лесно.
Възможно ли е, според вас, ако човек изпитва страх или някакво неприятно чувство от пчелите, да бъде професионалист в областта? Познавате ли такива хора?
Възможно е. Но ако е алергичен, тогава вече изобщо не е препоръчително. Колкото и да ти е приятно да се занимаваш с пчеларство, не си заслужава да си рискуваш здравето и е по-добре да се насочиш към нещо друго. А ако е само страх – той се преодолява. И костюми има. Аз лично не познавам пчелар, който да изпитва някакъв ужас. Случва се да те хване малко страх, след няколко ужилвания, но и към това се привиква. Не е нещо, което би отказало мен лично, например.
Вие като представител на пчеларското съсловие, кое смятате, че е задължителното условие, за да бъдеш пчелар?
Ако човек отглежда пчели само заради меда – това не си струва. По-добре е да си купи и ще му бъде по-изгодно. Условието, за да бъдеш пчелар, е желанието да се отдадеш на самия занаят, интересът към пчелите. Не само за пчеларството – за всяко нещо трябва да си ти идва от вътре, да го правиш от сърце, каквото и да е.
Призвание, работа или просто разтоварващо хоби са пчелите във вашия живот?
Замисляйки се над това, може би е нещо комплексно между трите. Понякога разтоварва. Винаги има и какво да научиш, а когато ти е интересно – усещаш призвание. Свикваш с пчелите, като с всяко живо същество. Те са, може би, най-социалните животни, работят в уникален синхрон. При тях няма вариант всеки да работи за себе си. Пчелите са най-съвършеният колектив. А нарасне ли бройката на пчелите и кошерите, се превръща и в работа, защото вече не е достатъчен половин час, трябва да си отделиш необходимото време за всеки кошер, да си направиш прегледа, когато е нужно. Ако са изразходвали запасите, трябва да им приближиш от рамките, да ги настаниш по средата, за да достигат останалата храна, понеже има много случаи, в които семействата умират от глад, въпреки че има много храна вътре, но не я достигат, заради студеното време. Аз използвам медицински слушалки, за да се уверя, че всичко е наред зимата, когато са живи, се чува звукът, който издават.
Какво бихте казал на пчелите, ако можеха да ви разбират? Ами те на вас?
Има много неща, които пчелите могат да ти кажат за по-лесното им отглеждане и как можеш да им помогнеш в ситуации, в които пчеларят мисли, че прави нещо полезно за тях, а то всъщност им вреди. Има много такива случаи с препаратите, с които се третират, и други манипулации. Пчеларят постоянно живее с някакви експерименти с пчелите. Няма пчелар, който да може да заяви, че знае всичко и всичко може да прави. Пчеларят цял живот изучава пчелите и пак не може да разбере всичко как се получава. Може би, затова е толкова интересно. И все пак ако я имаше познатата ни форма на комуникация, вероятно щях да имам много въпроси за това как може по-правилно да ги отглеждаме, за да ни е по-лесно и за пчелите и за пчеларите. За сега ще живеем с експериментите, докато вземем да се разбираме.
