Днес /03.11.2021г./ се навършват 10 години от както Румен Пехливанов е кмет на община Рудозем. В момента тече третия му мандат. От Рудозем Нюз се срещнахме с него, за да поговорим, както за дейността, която се развива на територията на общината през последното десетилетие и целите, които предстоят да се преследват, така и за личния му живот.

Кога и как се появи мотивацията ви да се борите за длъжността на кмет?

  Аз съм в политиката от 2003 година.  Тогава мотивите, които имахме заедно с колегите бяха свързани с това, че общината не се развива по никакъв начин, младите хора бягаха, безработицата беше огромна, възможностите бяха почти никакви. И тогава една група ентусиазирани младежи по на 22 до 40 години решихме, че трябва да се включим активно в обществено-политическия живот на територията на общината. След това минаха два мандата в общинския съвет – първият като председател, вторият като общински съветник. Нашата оценка беше, че  общината се води в погрешна посока. И това амбицира мен и колегите в ДПС да започнем да мислим за кметски избори. Така се стигна до единодушната номинация, вътре в ДПС, в мое лице. Знаете, че през 2011 година ние се явихме като една местна коалиция от партии. Останалите партии, с които бяхме пряко в коалиция, както и тези, които ни поддържаха също дадоха своята подкрепа за моята кандидатура.  Но вътрешният ми мотив бе, а и все още съм на това мнение,че аз живея тук, тук си гледам децата и искам мястото, на което живея да изглежда по-добре, нещата да се случват по-добре, хората да имат по-добри възможности. Това,  в общи линии, беше нещото, което много силно ме мотивира през 2011г.  да се явя като кандидат за кмет.  И благодарение на доверието, което хората гласуваха, вече трети мандат или 10 години стават до днес от полагане на клетвата.  Ние работим в екип, за да сбъдваме това, което имаме като наши мечти, като наша визия и като обещания, които сме давали на хората, когато сме заставали пред тях. 

Какво постигнахте за тези 10 години?

Постиженията могат да бъдат разделени в две направления – чисто административни от една страна и политически – от друга. Административните са свързани с работата на администрацията и предоставянето на административните услуги за гражданите. По отношение на това, аз мога да твърдя, че ние сме една от първите общини, които създадоха възможност за административно обслужване, което да се извършва във всяко едно от кметствата. Десет години по-късно все още сме едни от малкото общини, в които кмета във всяко едно кметство, без значение колко е отдалечено, може да предложи почти цялата гама от административни услуги за гражданите. Това е нещо, което спестява и време, спестява и пари. Вие може да отидете при кмета да си платите данъците, да ви издаде различни документи, които общината предлага като услуги. Това е нещо, с което се гордея. Работата на администрацията е подобрена драстично. В никакъв случай не се чакат крайни срокове. А когато един гражданин пожелае някаква услуга, я получава в най-краткия срок. Но това е една малка част. По-голямата част е извън административните функции на Общината – това е чисто политическият въпрос, защото политиката е това, което кметът, заедно с общинските съветници и кметовете по населените места правят ежедневно за хората. Политика е и правенето на инфраструктура. Политика и правенето на благоприятна среда в училищата. Политика е осигуряване на добрите социални услуги на територията на общината – нашите два прекрасни центъра, например, единият за децата и младежите с увреждания, и другият Център за обществена подкрепа. Политика е и това, което правим за приемните семейства. Политика са и ежедневните срещи с хората, които ни дават своите съвети, поставят своите проблеми и ние ежедневно търсим вариант да ги решаваме. 

Иначе, ако започнем да изброяваме, бих могъл да кажа категорично, че има за какво да сме управлявали Общината 10 години. Ще започна от нещо, което за мен винаги е било топ приоритет, и това е образованието. Всички детски градини са подобрени значително. Направихме нови отоплителни инсталации, санирахме ги така, че на децата да им е топло и удобно. По същия начин направихме и най-необходимите ремонти в училищата. Едни от първите два проекта, които се реализираха през 2012-та година, в началото на първия ми мандат, бяха санирането на гимназиите в гр. Рудозем и с. Чепинци. Преди това довършихме проектите, които бяха по програма “Регионално развитие” в двете детски градини в същите населени места, и училището в с. Елховец. Оттам насетне започна новото развитие на тази инфраструктурна база, където учениците да получат най-добрите условия. При едно от посещенията си в град Рудозем преди години, един от министрите – Красимир Вълчев сподели в личен разговор, че рядко е влизал в общинско училище, което може да се похвали с такава база. Няма как такива изказвания да не галят ухото ми. Стегнахме пет читалищни сгради. Създадохме условия да се развива дейност във всички читалища на територията на общината. В кметствата се направиха драстични ремонти. Почти не останаха общински пътища, които да не са нови. Единствените два пътя, за които все още не можем да кажем, че са изцяло обновени, са Елховец-Поляна – там има нужда от една рехабилитация, и Равнината-Вълчан, където има нужда от цялостна реконструкция. Все пак от мандата има още две години. По отношение на вътрешната инфраструктура по селата множество водопроводи бяха подменени и продължаваме да работим за осигуряване на следващи траншове за финансиране на цялостния водопровод на село Чепинци и довеждащия водопровод от Елидже до Чепинци. В същото време се надявам, че в края на тази година или в началото на следващата ще стартира цялостната подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в село Елховец. Кога ще се случи зависи от Министерството на регионалното развитие. В още шест населени места имаме да правим водопроводи, вече имаме приключили процедури за изпълнители. Реконструирахме огромна част от улиците на територията на общината. В малките населени места са останали 21 малки улички, за които се надявам, че ще успеем да се погрижим през следващата година, за да може вече да се съсредоточим в цялостните и сериозни ремонти на вътрешните улици в града, защото след приключване на настоящите проекти, ни очакват още четири сериозни проекта за реализация. Единият е вътрешната улична мрежа и канализация в квартал Възраждане, Геоложка, Оскрушево и така наречената Пета улица. В момента върви и цялостна реконструкция на вътрешноуличните пространства. С голямо настояване от наша страна, миналата година се направи централната градска улица и ул. “Капитан Петко Войвода”, така наречената шеста.  По моя инициатива и след много дебати, и с девет на осем гласа, или с подкрепата на деветима общински съветника от ДПС, тази година използваме един финансов механизъм от фонд “Флаг”, с който в момента правим всички вътрешни междублокови пространства и улици на “Капитан Петко Войвода”. Предстои започване на строителните дейности на бившия пазар, реконструкция на тротоарните конзоли върху моста, пространствата на паркинга горе, оформяне на улица, която ще е от кръговото, през паркинга до спирката за Елховец – сериозна улица с допълнителен брой паркоместа. Почти сме на финала с така наречения горен площад, който вече ще е детски център. Както и парка пред болницата. Почти приключихме с ул. “Стефан Стамболов”, която започва от кръговото кръстовище и приключва на римския мост над детската градина и училището. И там сме почти готови. Модернизирахме и направихме джобове за паркиране. От вече два дни се работи и по улица “Васил Левски”, така наречената втора. Там предстои подмяна на битовата канализация, изграждане на дъждовна канализация, ще се отдадат всички водостоци и улуци от блоковете, тротоари, паркоместа, трета лента, която ще се използва изцяло и само за паркиране и две ленти  за движение, които ще са по три метра. С което в рамките на тази година и началото на следващата, идвайки от бъдещото кръстовище на Шеста, с Международния път, до кръстовището за Смолян и Мадан при банка ДСК, всичко ще е ново и реконструирано. Паралелно с това навсякъде се полагат и тръбите за минералната вода. Паралелно с това вървят и други процеси за газификация на централната градска част. 

Много неща се случват чисто инфраструктурно, но това, което мога да дам като един крещящ пример къде бяхме и къде сме, което много се усеща и от всеки един – преди 10 години на всяка от предизборните срещи навсякъде се поставяха въпроси за 10, 15, 20 улични лампи. До там бяхме стигнали, че на една улица има 20 стълба с 6-7 лампи, от които половината не светят. Реално работещи енергоемки имахме 1300 от 1700 общо. В момента на територията на общината вече имаме над 3000 и всички те работят. И това хората го приемат за даденост. Много е важно да разберем, че това да осигурим необходимото на населението е задължение за една общинска власт, но все така ние се съобразяваме с възможностите за финансиране. Винаги нуждите са много по-големи от възможностите, но да кажем, че към момента в много голяма степен ние вече сме задали онова базово ниво, от което надграждането нагоре ще бъде с много по-малко средства за много по-дребни неща. Друг пример – когато станах кмет през 2011 година, на територията на общината реално имаше само една добра, функционираща площадка за спорт и това беше градският стадион, който имаше само едно сносно тревно покритие. И към днешна дата трибуните са в ужасно състояние, но тревната настилка е прекрасна. В момента да погледнем: в квартал Възраждане – спортна площадка; в центъра на града – Спортна зала, която е супер натоварена и игрища над нея, които също са супер натоварени; стадиона – натоварен; изкуствен стадион в с. Чепинци, който през лятото сме виждали децата да разделят на осем части, за да си играят; площадка в с. Елховец, която също е много натоварена; аналогична площадка със съответно по-малки размери в с. Пловдивци, която също е натоварена. Тоест, ние създадохме една мрежа от спортна инфраструктура, на която децата да могат да спортуват, пък и не само децата. Всичко това създава общата среда за живота.

Ако гледаме само инфраструктурата като такава – няма да стигнем до никъде. Погледът трябва да обхване по-голямата картина, за да се създаде по-добра среда за живот – от детските градини, през училищата, през подходите до тях, през съответната пътна инфраструктура, през местата за спорт, през местата за културни събития. Виждате в какво състояние е в момента Домът на културата и си спомням как изглеждаше през 2012 г., и вътре, и вън. Всичко това ми дава основание да считам, че заедно с колегите сме постигнали едни страхотни успехи в рамките на тези 10 години. Бъдещето принадлежи на идните поколения и ние трябва да създадем условия, те да останат тук. Децата ни, които се раждат – да живеят тук, да се учат тук, да отидат да следват и да се върнат обратно тук, да има какво да правят. Но само и единствено възможност за работа не ги удовлетворява. Младите хора искат да имат и целия комплекс, целия набор от социални и битови условия, за да могат да се установят някъде. Мисля, че всички тези неща, които изброих, са само една малка част от това, което мога да кажа. Ние два пъти сме издавали едни книжки в края на всеки от предишните мандати, съставени само от снимки на направените неща. Но след 10 години, мисля, че вече е време да погледнем нещата отгоре, както казва един мой приятел “Да се ​​качим на дирижабъла и да погледнем отгоре”, защото създаването на добри условия за хората да живеят и да учат тук, също не е достатъчно. 

Оттук нататък вече трябва да се започне със създаването на много добрите възможности за развитие на икономиката и това е много сериозен политически въпрос. Поради това, когато обсъждахме използването на средства по финансовия механизъм на “Флаг”, да направим цялата централна градска част и да закараме развод към тръбопровод на водата от сондажа, с всички необходими апаратури и автоматизация, помпени инсталации, до всеки един потенциален имот, където тя може да бъде оползотворена – хотели, СПА комплекси, евентуално предприятие за бутилиране, болница, това не беше просто една приумица! Това е поглед в бъдещето, защото създава възможност за развитие на туризма! Да, в момента туристическият бранш е най-засегнат от пандемията, но ковид кризата както дойде, така в един момент и ще си отиде. В следствие на пандемията и всякакви икономически ситуации, затвори и “Рудметал”. Ние в Рудозем вече нямаме рудодобив и предполагам, че скоро няма и да имаме, и трябва да намерим с какво да го заместим. Именно на тези условия за развитие на цял нов туристически отрасъл е нещо, което предстои и трябва да се направи. Трябва да подготвим общината, както и за големия поток туристи, които ще дойдат покрай отварянето на ГКПП Елидже, преминаващи и целенасочено оставащи, така и за очаквания голям брой туристи, които ще дойдат, заради минералната вода. Само че туристът като дойде веднъж, ако трябва да гази в кал, да се движи по разбити улици и да няма къде да седне да почине за един час, т.е. ако я няма добрата инфраструктура, той няма да се върне никога повече. Но сега виждаме как се преобразява целият град. Туристите, които ще дойдат, имат какво да видят. Не само, че няма да има какво да ги дразни, но средата и ще ги предразполага – паркове, места за отдих. Виждате колко е положително това, че направихме такава реконструкция около централния площад, която дава възможност за много седящи места наоколо. Цяло лято по пейките наоколо, гледайки фонтанчето, се събират хора от града, майки с колички, малки деца, по-големи деца, които карат велосипеди, както и почиващи, които ни гостуват. Детският център горе трябва да е готов след седмица. Лекото забавяне е само заради проблеми с доставките на определени материали, пандемията си оказа влияние, имаше забавяне на доставката на различни видове материали, но вече сме на финала. Това ще е мястото, където ще се привличат, като с магнит, всички млади семейства, деца, баби и дядовци с внучета. Аз съм убеден, че ще е едно разкошно място за почивка и за прекарване на времето. 

В момента вървят проекти за няколко улици по селата. Предстоят нови проекти през следващите години. Затова е изключително важно и как ще се развие ситуацията в национален план след предстоящите парламентарни и президентски избори, защото липсата на редовно правителство, подкрепено от солидно парламентарно мнозинство, се отразява на всички, включително и на общините, без изключения. Защото отиваш да търсиш решение на даден въпрос, но това решение изисква редовно, а не служебно правителство, и нещата се отлагат, губи се ценно време, а междувременно всичко поскъпва, и ако преди година нещо можехме да го направим за 1000 лв., например, сега са необходими 2000 или повече.  Разбирате защо погледът ни трябва да бъде по-широкообхватен. Аз искам да благодаря на групата съветници от ДПС за абсолютно категоричната подкрепа, която са ми давали във всяко мое начинание, колкото и да са изглеждали леко рискови или неразумни отстрани някои идеи,  времето показа, че все пак са били адекватни.

Променихте ли се като личност и на какво ви научи тази работа?

Няма как да кажа, че не съм се променил в личен план. Първо, семейството много страда от моята липса, защото всичко това, което ви изброих, че се случва, че се е случило и предстои да се случи, изисква много усилия. Липсата ми вкъщи ежедневно се усеща. Дъщерите ми израснаха пред погледа ми – голямата вече е на 16г., малката – на 13г., а аз нямах много възможност да им отделя необходимото време и това е личен пропуск. Но е в кръга на нормалното, когато човек се занимава с обществена работа, да остава малко време за семейството. Ето защо съм толкова благодарен на моето, че въпреки моята перманентна липса винаги са ме подкрепяли. 

Да, със сигурност има някои черти на характера, които са се променили. Случва се от време на време, когато човек е по-натоварен, да стане по-избухлив, по-рязък. Улавям се, че съм станал малко по-рязък в отношенията си с хората. Но когато има такъв момент и го осъзнавам, се опитвам да се коригирам. И в друг план се промених – преди 10 години ми беше трудно, когато отида в София и ми кажеха “Не, това няма да стане” или “За това няма да получиш пари”. За мен беше невъзможно да го приема. Блъсках си главата в стената, докато не стане. Сега, като че ли малко поулегнах и от опита, който имам на позицията и от чисто житейския опит. С годините човек се учи.  Мисля, че започнах да приемам нещата малко по-философски и когато нещо не може да се случи, вече поне не се тормозя вътрешно за това. Но това ми беше много голям проблем в началото. Изживявах вътрешно всеки неуспех за нещо, за което съм си наумил, че трябва да стане. 

С какви разочарования се сблъскахте? 

Основно ме разочароваха близки хора –  това са ми големите разочарования в политиката.  Като човек, който се занимава с политика от много време, аз съм наясно, че не всичко и не винаги може да се получи, но много хора, които ми бяха близки, на които по един или друг начин аз съм дал старт в живота, в бизнеса, в това, което правят,  при първия развой на събитията, в който нещата не са се случили така, както са очаквали, те се обърнаха срещу мен. Обърнаха се и срещу партията. И най-лошото е, че се превърнаха в едни хора, които обикалят от партия на партия, само да се появи нещо ново на хоризонта и те са там, и сами не осъзнават колко смешни стават вече, но това си е техен личен проблем.  За мен, в личен план разочарованието е, че хора, които са били в много тежко положение и ние сме ги подкрепили и сме им дали възможност те да се развият, не оцениха това, което беше направено за тях и поеха по своя път, различен от нашия, включително конкурентен. Но ние с колегите сме малко по-широко скроени. Като че ли всички депесари имаме такова схващане за нещата. Ние сме не една, а две идеи по-широко скроени, по-благоразположени, повече даваме шанс, не сме реваншисти.  Въпреки всички предателства от близки хора, аз не съм станал реваншист и мисля, че това се оценя от хората. Изборните резултати всеки път показват, че това е правилният подход. На тях оставям да си преценят дали са били прави, времето и историята ще покажат кой е бил прав.

Кое Ви удовлетворява в тази работа?

Изпитвам удовлетворение, когато видя един доволен човек, който е очаквал да бъде обслужен от служителите в администрацията и е получил необходимата услуга. Удовлетворява ме, когато отида и седна в кафенето отстрани на площада и го видя пълен с много деца и граждани. В приемния ми ден почти няма хора в моя офис, защото в огромна част от случаите, когато хората ме срещат по улицата, решаваме проблема в движение. На човек, който ме е срещал на улицата и ме питал “Мога ли да поставя един въпрос?”, никога не съм казал “Не, не може, защото сме на улицата. Ела в Общината.” И това е системен подход – мой и на колегите кметове на населените места, заместник-кметовете на общината, общинските съветници от групата на ДПС. Според нас проблемът трябва да се реши, стига да може да бъде решен, тъй като се случва да има очаквания от хората да се направи нещо, което не кореспондира със законовите ограничения. И тогава ние сме принудени да дадем отказ, но в общи линии приемния ден на кмета е на всяко едно място и във всеки един момент, където е някой наш съгражданин и има нужда от нас. Хората дават оценката за политиците на изборите. Дали сме прави в това, което правим или не – хората го казват. 

На няколко заседания на Общинския съвет, си позволих да отправя някои по-остри реплики спрямо позиции на колегите, които са се самоопределили като опозиция (защото никой никого не определя като опозиция, аз винаги съм искал да решаваме казусите заедно!). На едно от последните заседания, на което актуализирахме бюджета на капиталовата програма, давам прост пример, бяхме заложили 160 000 лв. за един казус,  оказа се, че след прецизиране на сметките, ни трябват 96 000 лв. Аз предложих преразпределение на тази икономия – да покрием още нещо. Без нито едно предложение от никого, девет съветника от ДПС гласуваха “ЗА”, останалите гласуваха “ПРОТИВ”  или “ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ”, без да имат насрещно предложение, без да има насрещен коментар. Имаше въпроси и аз съм отговорил. Аналогично, имахме заседание, в което Общинския съвет трябваше да приема решение за утвърждаване на план-схемата откъде да мине водопровода за минералната вода.  Имаше въпроси, нямаше други предложения, на гласуването една от групите гласуваха “въздържали се”.  Нямам обяснение на това нещо. Но съм удовлетворен, че има едни деветима там, които мислят за хората. Защото ако ние не го приемем това решение, значи парите няма да ги усвоим,  проектът няма да се случи и ние икономически няма да създадем условия за развитие на някакъв бизнес! Е, нормално ли е това нещо?!  И заради това много голямо удовлетворение ми е, когато отида някъде сред хората и заради въпрос, който ни е бил поставен, и ние сме го решили, ни кажат “Добре. Браво!”. Това е най-голямото удовлетворение.

Удовлетворение изпитвам и от това, че имам с кого да си изпия кафето, въпреки десетте години управление на Общината и тезата на много мои конкуренти и опоненти, че съм се самоизолирал, че съм станал деспотичен, че налагам единствено собственото си мнение. Винаги съм се опитвал да защитавам моята позиция с аргументи и когато успея да убедя останалите, не виждам това, като налагане или деспот. Това е нормалният начин на функциониране на демокрацията. Разбира се, ако колегите така или иначе не са убедени в това, което правя – то няма да стане. Но удовлетвореността ми идва основно от мнението на хората и винаги, във всяко едно село имам с кого да седна да си изпия кафето, и да поговорим. И тези хора не са единици, а са мнозинство. Доволен съм, че хората не се притесняват да ми поставят въпроси и не се притесняват да ме критикуват, което свидетелства за едно добро ниво на демократично мислене и поведение.

На какво се надявате за в бъдеще?

Надявам се на община Рудозем, в обществен план, да ѝ се случват само хубави неща. По-бързо да се отвори  ГКПП-то, по-бързо да реализираме тези неща, които сме започнали. Полагаме много усилия в това да привлечем сериозни инвеститори, но докато не се отвори ГКПП-то, ще бъде много трудно, защото ние сме отдалечен район, далеч от централната част на България, пътят от Пловдив до тук с лек автомобил е два часа и половина, та можем да си представим какво е за един камион или ТИР, така че е много трудно да привлечеш някого, но ГКПП-то ще промени драматично ситуацията. И аз се надявам, че всичко, което започнахме с колегите с толкова ентусиазъм и амбиция, ще успеем да го реализираме. Надявам се, че към края на мандата вече ще сме поели в посоката за да създаване на нови икономически отрасли  в общината, защото само инфраструктурата не е достатъчна. Ние ще направим всичко възможно, но когато няма кой да го ползва, ефектът няма да е кой знае какъв. Сега вече на дневен ред много остро стои въпросът да създаваме икономика. И силно се надявам, че това е нещо, което ще успеем да направим успешно. Надявам се, че след изборите на 14-ти, ще се състави стабилно правителство, което да има добър поглед към промените на общините! Понеже в момента има много неща, които не са така както трябва да бъдат.

Как изглежда ковид ситуацията на територията на нашата община в момента?

Има много болни на територията на общината, но за моя радост, има един изключително висок процент на хора, които имат имунитет. Направихме едно изследване за антитела, което продължава дори и до сега, но ударно продължи две поредни седмици. Първо започнахме с тестове за антитела при служителите на “Общинска администрация”, след това изследвахме свободно в общинската  лаборатория. Приблизително 4% от населението се е тествало. Представителна извадка за медицински цели може да се счита такава над 5%. Но от тези 4%, които сме изследвали от населението, се оказва, че 70% имат антитела. Ако е вярна научната теза, че при 80% вече се постига колективен имунитет –  ние сме много близо. Да, за съжаление, много наши близки и съграждани преминаха тежко през болестта, някои загубиха битката, но мисля, че в крайна сметка нещата ще започнат да отшумяват. Повече от три месеца по всякакъв начин се опитвам да инициирам масов скрининг на населението от Министерството, така че всеки който има антитела, без значение как се е сдобил с тях, в следствие на имунизация с ваксина или в следствие на преболедуване, да получи възможност да води нормален начин на живот, защото, вие виждате, все повече лекари, включително и шефа на Пирогов се изказа преди две седмици, твърдят, че тези които са преболедували имат по-стабилен имунитет от тези, които са ваксинирани. Аз не съм антиваксър! Напротив! Призовавам всички, които не са преболедували и не са ваксинирани, да се замислят сериозно! Аз самият всяка година си слагам противогрипни ваксини, тоест аз съм привърженик на ваксинацията. Самият аз изкарах доста тежък Ковид, имам много висок титър на антитела, поради тази причина по съвет на лекари, съм отложил ваксинацията. Дали с времето науката ще докаже, че имунитетът, който имаме е дълготраен- това би било най-добре, ако не – ще преминем към ваксинация. Но бих искал да призова всички, които нямат имунитет към ковид, по който и да е начин, да помислят за ваксинация, защото в крайна сметка здравето на първо място. Аз официално изпратих чрез РЗИ на Министерството тази информация  и настоях за всички, които имат антитела да им бъде издаден зелен сертификат незабавно, защото в момента сме в някакво безумно положение. Единият има антитела, ама има и PCR, че го е боледувал. Другият, като мен, има антитела, но тогава, когато карах болестта, по една или друга причина, PCR-тестът ми беше отрицателен. И сега комшията има сертификат, а аз нямам. Това е тотална дискриминация.

На финал искам да пожелая на всички да са здрави!  Да призова всички жители на общината да се замислят сериозно и въпреки всички опасения, да отидат да гласуват на 14-ти, защото и да не участваме, 240 депутати ще бъдат избрани, президент и вицепрезидент ще бъдат избрани, но демокрацията затова ни дава права да имаме възможност ние да решаваме, а не малцинството от населението което редовно ходи на избори. Те взимат решенията, а после ние се чудим защо нещата не са такива, каквито ние искаме да бъдат. Ние като не взимаме отношение, няма как да имаме претенции после! Освен да отидат да гласуват, всички да направят своя избор и да бъдат здрави, и да може тази Нова година да изкараме много по-добре от предишната, защото предишната, всички помним как я изкарахме затворени.