Целта на този ден е да се създаде представа за ролята на пощенския сектор в ежедневието и неговия принос за социалното и икономическо развитие на страните. Днес пощата е леко изместена от други форми на комуникация, но тя е запазила своя чар и важност сред потребителите си. За да срещнем носталгията по миналото и надеждата в бъдещето, по случай празника, Ви представяме интервю с най-младата служителка в Пощата в Рудозем – Силвия Ангелова.
Кога и как започна работата Ви в Български пощи? В какво се състои тя?
Първоначално започнах като пощенски раздавач по заместване. Това продължи за девет месеца, докато колежката се върне. Когато започвах, много се притеснявах дали ще се справя, но работата се оказа интересна, вълнуваща и много зареждаща. Колежките ми много ми помагаха. Толкова ми хареса, че щом временният ангажимент приключи, аз дълго време се надявах, че отново ще имам възможност да работя там, този път за постоянно. Когато една от колежките се пенсионира, веднага отидох на интервю. Опитът ми от преди беше моето предимство и се радвам, че нещата се стекоха по този начин. На тази длъжност съм вече от две години.
Раздавачите доставяме до адрес препоръчани писма и колети. Всеки си има район, за който отговаря. Грижим се за това пратката или писмото да стигне до получателя. Ако не го намерим, оставяме известие да дойдат до пощата и да си потърсят пратката. И второ известие, ако трябва. Но аз се старая да ги намеря. За нас е много важно да си свършим работата по най-добрия начин.
В натоварените дни съм имала по 30-40 адреса, на които да разнеса препоръчани писма. Но най-често са около 20 адреса на ден, което пак не е малко и е въпрос на организация и гъвкавост. Тези адреси включват и селата, разбира се. Справям се с това, защото живея тук от много години, познавам си района, както и хората.
В рамките на 20 дни, ако пратката или писмото не се потърси, трябва да се върне на подателя. Но ние правим всичко възможно да бъде доставено. Не бързаме да го отпишем. За това оставяме по няколко известия, търсим варианти, мислим, звъним. Настойчиви сме! Трябва да си получи писмото на всяка цена. Няма значение дали сега е в чужбина или в големите градове.
Това, че си познавам града и хората е предимство. За тези две години, опознах съгражданите ни още повече. Вече знаеш кой е тук и кой го няма. Но знаеш и как или чрез кого да го намериш, когато има пратка. Може да е нещо много важно. За това мисля, че ние помагаме.
Какво е настоящето на Българските пощи и какви са предимствата им?
Има конкуренция и това е добре, защото заради нея, настъпи промяна и в Български пощи. Въпреки другите куриерски фирми, има много хора, които предпочитат Български пощи. Много фирми работят с нас. Ние работим с eMAG, доставяме пратки от Aliexpress. Нашите такси са по-ниски!
Български пощи вече сме модерни. Търся получателите по вайбър, по месинджър и си уговаряме срещи къде и кога ще им бъде удобно да си получат писмото. За мен не представлява проблем да се съобразя, дори и това да е след работно време. Важното е да знам, че пратката е при получателя си.
Разкажи ни за хората, които работите в нашата поща – за твоя колектив.
Колективът ни се състои от шест жени. Радва ме това, че сме добър колектив. Това е много важно, защото в противен случай не е възможно работата да върви, а ние се разбираме. Шефката ни е уникална – Ели Чолакова. Срещаме много разбиране от нея, много подкрепа – това го предава и на останалите. Помагаме си. Всички са много готини! Сякаш сме на един акъл. (смее се) Излизаме заедно. Забавляваме се, както извън работа, така и на работа.
Кое е най-трудното в това да си пощенски раздавач? Срещаш ли някакви затруднения?
Най-чистосърдечно отговарям – Не! Най-близкото до затруднение е, когато не можеш да намериш човека, но ти му оставяш известие, след което второ известие – този човек трябва да бъде уведомен по някакъв начин. Търсим варианти, защото това писмо може да бъде много важно, опитваме се да се свържем с него чрез роднини, съседи, приятели. Имало е такива случаи и накрая хората са ни много благодарни!
Имаше пратка от чужбина, която беше много трудна за разчитаме, но ние успяхме и намерихме получателя. Той беше много, много благодарен, защото я е чакал дълго време. След като му я доставихме, момчето ме догони с подарък. Това ми е работата, все пак… Но самият жест ти носи приятното чувство, че си направил нещо важно за друг човек.
Не чувствам напрежение. С желание ходя на работа. И когато съм в отпуск, нямам търпение да се върна на работа.
Какво прави работата ти на пощенски раздавач приятна и удовлетворяваща за теб?
Работила съм и други неща, но това ми е най-приятната работа. Аз не мога да стоя на едно място. Обичам да обикалям, да съм в движение. Това е едно от нещата, които толкова харесвам в работата си. Обичам да контактувам с хората, старая се винаги да съм усмихната и любезна. Никога няма да ида при човек нацупена, заради някакъв мой личен проблем. Всеки има лоши дни, но никой не ти е виновен и не е редно да прехвърляш емоциите си там, където те не са заслужени. А аз смятам, че хората, с които се срещам заслужават усмивка. Всеки го заслужава!
Доставям писмата и пратките, както и вестници на възрастни хора по селата. Удовлетворяващо е да им спестя тези усилия. Не ми коства много, докато за тях не е точно така. Опитвам се да помогна на тези, които нямат възможност да се придвижат до Пощата. Тук идва ролята на симбиозата в едно общество, защото аз пък обичам да бъда в движение. А те много ми се радват и това ми носи удоволствие. Хората тук са добри и с големи сърца. Радват се на малките неща. Това е прекрасно!
И аз се радвам на възрастните хора от селата, защото са много добродушни, с големи сърца. Милите нямат много, а държат да дадат нещо – чушки, домати, каквото и да е. Радват ми се, че съм младо, усмихнато момиче и с толкова желание им нося пратките и вестниците.
Обичам си Рудозем. Това си е моят град. Казвала съм си, че дори и 5 човека да останат, аз от тук не мърдам. Дърпа си ме планината. Израснала съм тук. Приятелите ми са тук. Аз живея в Рудозем, но и Рудозем живее в сърцето ми. И може би, точно заради това тази работа ми е толкова сладка. Сякаш съм си на мястото.
Как те посрещат хората, когато им правиш доставка?
В библиотеката ме наричат „Хубавата вест”. Когато нося фишчета, например, хората ми казват „Лошата вест”, но го казват с усмивка, на шега. Поне им я нося с доза смехотерапия!
Отношението към хората е много важно. Но тук сме добри хора, сигурно за това и нашият екип е толкова по-любезен, отколкото из други населени места. Освен това сме малък район и се познаваме. Имаме си проблемите, но те са кратковременни, в действителност не сме лоши хора тук, като цяло.
Какво искаш да кажеш на своите колеги по повод празника Ви?
На моите колеги искам да им кажа, че наистина много ги уважавам! От сърце ги ценя! Радвам се, че работя с такива прекрасни жени и мъже. В службата сме женски колектив, но аз искам да си похваля и мъжката част от колегите – нашите шофьори, които докарват тук писмата и колетите, те също са много добри хора. Желая ни винаги да сме такъв добър екип и да си помагаме! Обичам си ги! Бъдете здрави!!!
