Тази статия трябваше да бъде публикувана на 13 януари в Деня на българското кино. За нещастие точно тогава сайтът на Рудозем Нюз получи някакъв срив и мина доста дълго време, докато проблемът се отстрани, много повече отколкото се очакваше.
За интервюто с Андрей Андонов се вълнувах ужасно много, затова когато не успях да го публикувам на датата, бях ядосана, засрамена и тъжна. Но ако приемем, че няма случайни неща, може да приемем, че не е случайно сайтът да се възстанови точно преди честването на най-българския празник, както и след последните събития в света (знаете, че Андрей има украински корени по майчина линия).
В деня на националния празник, в който всички българи се гордеем с националността си, с предците си и се чувстваме най-свързани с историята си, за мен е чест да споделя разговора си с една голяма рудоземска гордост, световноизвестният режисьор с рудоземски произход – Андрей Андонов.
Пускам интервюто в оригиналния му вид – такова, каквото щеше да излезе на 13 януари и се надявам, че ни предстоят още такива разговори с него.
Андрей, разкажи ни за режисьорската професия – в какво се състои, кое е най-трудното и кое най-удовлетворяващо?
Режисьорската професия се състои в това да можеш да разкажеш визуално една хубава история. И общо взето, да си човека, който трябва да разкаже тази история, използвайки езика на киното. Трябва да разбираш от кинематография, от музика, от звук, от актьорско майсторство, от пост изкуството, да се интересуваш от политика, култура и изобщо трябва да си такъв човек, който нищо друго не може да прави, освен да прави кино.
Най-трудното в това да бъдеш режисьор е да можеш да разкажеш тази история, въпреки всичките компромиси, които ще ти се наложи да направиш и въпреки всички компромиси тази история да излезе така, че да въздейства емоционално и интелектуално на зрителя, да запази смисъла, замисъла си. И ако успееш да направиш това, въпреки компромисите, които ще ти се наложат, като малко средства, капризни актьори, проблеми по време на снимки, проблеми по време на пре-продукция, на пост продукция, абе, пълно е с проблеми и това е най-трудното – да запазиш смисъла и емоционалния заряд.
Най-удовлетворяващо да бъдеш режисьор е, че времето е спряло – ти си тук и сега, и правиш магията на киното. Тоест, това, може би, е най-хубавата професия, която човек може да изпълнява, защото тя не е работа, няма работно време, животът ти става една магия, едно изкуство. Работя с много талантливи хора, и много различни хора. И накрая твоето изкуство достига до максимално голям брой хора. Аз не виждам какво по-хубаво от това може да се прави!
При теб самия как се зароди желанието да се занимаваш именно с режисура?
При мен желанието да се занимавам с режисура е от много, много малък и то е породено, може би, от някакво стечение на обстоятелствата. От дарба, дето се казва, каквото ти е писано – това ще става. От много малък, като пътувахме до Украйна с една заска, и това бяха 3-4 дни постоянно в тая заска да караш от Рудозем до Харков, и аз през това време съм си прожектирал в главата филми, за да ми е интересно и да не умирам от скука. И така лека-полека, лека-полека стана така, че това прожектиране в моя мозък излезе от там и взе да се прожектира на голям екран.
Та мъртво ли е киното? Какво го убива? Очаква ли го прераждане?
Киното не е мъртво, защото то си живее. Киното е много променено и още ще се променя, но остава един фундамент, нещо което никога няма да се промени и това е способността на една хубаво разказана и силно въздействаща история. Това никога няма да се промени и няма значение дали ще се гледа на телефон, на голям телевизор, на лаптоп или на големия екран. Това нещо е фундаментално и за мен – това е киното. Тоест ,киното за мен не е просто мястото кино, а е умението на един филм, едно видео, видео-разказ да въздейства емоционално и интелектуално.
Иначе класическото кино го убива това, че бюджетите стават все по-малки или по-точно не, че стават по-малки, ами на пръв поглед става много по-лесно да се прави кино, да се правят филми, но е много по-трудно да достигаш до зрителя, малко се обърнаха нещата, защото предлагането е много голямо. Правят се много филми и това е един от най-големите проблеми, че става по-трудно да достигнеш до крайния зрител. За това какво може да го спаси, пак се връщам на фундамента – разкажеш ли една истинска, вълнуваща история за вълнуващ персонаж по такъв начин, че да грабнеш зрителя от началото до края и те да преживеят заедно емоционално пътешествие и да осмислят това пътешествие – това кино винаги ще е живо и ще е необходимо, и ще бъде търсено от зрителите, защото ние като хора, като цивилизация, като общество сме устроени по такъв начин, че да функционираме през истории, през разкази, които да можем да преживяваме емоционално и да разбираме смисъла на тези преживявания. Киното е една малка метафора за живота и за човека. Всеки един филм, който е направен така, че да докосва сърцето и ума ще живее вечно.
Всеки един такъв филм е едно ново прераждане на киното. За това е магия, защото когато се случи, то остава отпечатък в историята, остава отпечатък в съзнанието на всеки един, който се е срещнал с тази творба. И за щастие, продължават да се случват такива филми, тези истории, разкази за главните герои, тези персонажи, които те развълнуват, които те разплакват, които те разсмиват, които те карат да се замислиш над живота си или живота въобще, които те карат да се промениш или да не се промениш. И това е прераждането – всеки един филм, който успее да го постигне е едно малко прераждане на киното.
Поздравления за всички успешни продукции до тук и за книгата! Всички в Рудозем сме безкрайно горди, че се справяш толкова добре и че името ти неизбежно се свързва с малкия ни край! Какви проекти предстоят?
Много благодаря! Всъщност, аз имам истории и филми, и дори един телевизионен сериал, които предстоят. Предстои ми пак завръщане в Родопите и мисля пак да е в Рудозем. И там да разкажа поне още един-два-три филма. Това ми е като идея – пак да се върна от началото, от корените и вече имам няколко написани сценарии, които са базирани пак в Рудозем, така че с удоволствие ще разказвам истории от този край. Ще се радвам да участват хора във филмите, в бъдещите проекти. Тепърва предстоят да се случват много вълнуващи неща. Ще се радвам пак да напълним киното и даже си мисля лятото да докараме последния ми филм „Ятаган”.
Всъщност мога да споделя една новина и вашата медия ще бъде първата, която отразява тази новина – „Ятаган ще бъде първия български филм, който ще се разпространява в Русия по кината и след това ще се разпространява по каналите на Vivacom. Март месец ще бъде по Виваком, а още февруари ще бъде по кината в Русия.
Пожелавам късмет, здраве, любов на всички в Рудозем и околностите! Когато казвам Рудозем – това за мен са си Родопите! Благодаря за вниманието! Гледайте филми – хубави филми! Забавлявайте се!
