Честита 7524-та година! Най-точният календар – прабългарският!

Преди календара на маите, преди китайския, преди юлианския, преди григорианския е нашият Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар. Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 г. пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.

Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно „преобръщал колата“ дори на претендиращите за най-съвършени образци календари.

Прабългарският календар е слънчев  

Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон да започват винаги в неделя – първият ден от прабългарската седмица. Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години), носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче, за разлика от китайския календар, първата година в цикъла не е мишка, а свиня:  

1. свиня (докс, док, прасе)
2. мишка (сомор, шъши)
3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)
4. тигър (барс, паръс, баръс)
5. заек (дванш)
6. змей (вер, драгун, кала, слав)
7. змия (дилом, делян, аттила)
8. кон (тек, таг, тих, алаша)
9. маймуна (песин, писин)
10. коч (суръх, север, расате)
11. петел (тох, тах)
12. куче (етх)

Начало на календара:  
1. Началото на древнобългарския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).
2. Датиране на Потопа в Черно море 5560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
3. Датиране на невижданите валежи 5500-5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител
4. Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221) Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море, датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране, и с тази на катастрофалните валежи в района, регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци, можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи. Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф. Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.