Интервю със сенсей Здравко Младенов

Здравко Младенов е учител по карате. В тези среди има известна разлика между „треньор” и „учител”. Треньорът работи със спортисти и състезатели, тренира ги и ги готви за състезания. Учителят тренира комплексно своите ученици – на изкуството в карате, като спорт и на философията. А „сенсей” означава именно „учител”.  През 2014 г. Здравко Младенов защитава трети дан и от семпай достига по-високо ниво, а именно това на сенсей. Наскоро защитава и следващата майсторска степен – четвърти дан пред комисия от Световната федерация и сред кандидати от цял свят. В момента децата и младежите, които сенсей обучава във всичките си групи наброяват около сто.

Какво е карате?

Карате е систематизирана форма за бой с празни ръце. Карате е път, средство, метод, начин за физическо, психическо и духовно развитие. Като казвам физическо, имам предвид всички физически качества, които са заложени у човека, като бързина, сила, издръжливост, гъвкавост, закаляване. Редовната практика на карате развива всички тях. Не могат да се изброят всички психически качества, но малка част от тях са смелост, решителност, воля, дух. Карате развива и това. Карате е спорт, изкуство и философия. Карате може да се превърне и в начин на живот. В карате човек може да намери това, което търси. Карате може да е средство да се изпиташ, да се провериш, да се предизвикаш, да се опознаеш чрез него, да се развиваш и закаляваш.

Тук тренираме Киокушинкай – стил карате, създаден от сосай Масутацу Ояма. В него има пълен контакт, което го доближава максимално до истинския бой. Има правила. В състезанията децата са екипирани с протектори и каски, така че да не се нараняват, но в същото време да се бият, да имат свободата да се развиват в стила безопасно. Името на стила означава „среща с истината”, „среща с действителността”. Това е истински стил, истинско бойно изкуство.

От колко време вече преподавате карате?

В Рудозем преподавам вече 32 години. Имам групи още и в Мадан, Смолян и в с. Баните. Както и групи в детски градини. През този период от време, през нашия клуб са минали удивително много деца от община Рудозем. Преди водих статистика, така че до преди 6-7 години наброяваха повече от седем хиляди. Някои тренират месец – два, други – 10, 11 години. Моята голяма дъщеря тренира 18 години.

Как започна кариерата ви като треньор?

През 1990 година, когато се върнах от казармата, имах желание да си направя група, да развивам карате. Около 8-9 години бях състезател и треньор.  След  известно време изоставих състезателната дейност, само подготвях състезатели и започнах да се изявявам и като съдия. И до ден днешен съм съдия на републикански турнири. Но най-вече целта да сме максимално полезни на децата, на най-важната част от обществото – на бъдещето, осъществявам в ролята си на учител.

Защо и как избрахте именно карате да стане толкова значима част от живота си?

Още от дете имах желание да тренирам карате, но като се преместих в Смолян след осми клас, не можех да намеря групата по карате. Те тренираха тайно, защото през комунизма беше забранено.  Започнах да тренирам джудо при моя първи треньор Стоил Недков, вече покойник. След година се запознах с треньора по карате. Той ми даде шанс да опитам и беше убеден, че няма да издържа, но не се оказа прав. Това беше зимата на 1986-та година. И до ден днешен не съм спирал.

Кои са постиженията, с които се гордеете най-много?

Не бих казал, че се гордея. Чувствам вътрешно морално удовлетворение, че сме постигнали напредък, признание. Дори и да не са титли на световно, все пак имаме много републикански, национални шампиони, шампиони в международни турнири. Деца, които не са имали понятие от бойни изкуства, са ставали шампиони. Не залагам никакви очаквания към никого. Тренираме си, а с този, който прояви интерес, желание и труд, работим по-упорито. Имаме допълнителни тренировки, в които работим предимно със състезателите, но може да участва всеки, който пожелае.

От спортния клуб, който ръководите, както преди, така и сега продължавате да обучавате шампиони. На какво се дължи този успех?

На много труд! Упоритост от страна на децата. Воля и дух! Това е. Карате е основно труд, дисциплина и постоянство. Ако ги има тези три компонента, ще има и резултати.

При нас има дисциплина, никой не говори, никой не се закача, не обижда, не псува. Основата на всеки успех е сто процента дисциплина. А при нас я има, както и много труд и постоянство. Мързелът е качество, което всички ние притежаваме, но трябва да побеждаваме.

Как се работи с деца и младежи в един толкова изискващ спорт?

Има общи правила за всеки, но има и индивидуално отношение, в зависимост от личността, темперамента, манталитета и интелекта на едно дете. Общите правила трябва да ги спазват всички, а като учител трябва да имаш и отделен, индивидуален подход. Важното е да мотивираме децата. Експериментирам с нови методики и подходи, придържайки се към основни принципи, покрай които има широко поле за развитие.

Какво дава карате, което другите спортове не дават?

Спортовете са една игра, в която един състезател или един отбор трябва да победи друг по определени правила. В карате, за разлика от спортовете, целта е всеки ден да побеждаваш себе си. Да побеждаваш мързела, умората, болката. И ако си упорит и всеки ден побеждаваш себе си, ти ще се изградиш като добър спортист, каратист и добър човек в обществото.

Карате може да тренира дори деца, които не искат да спортуват и да участват в състезания. Те могат да трениран кихон, ката, класически техники, на място, в движение. Ката е комплекс от класически техники срещу въображаем противник. Нашите състезателки имат медали и постижения и в състезания по ката. Това е, както казахме, комплекс от техники подредени по строго определен начин, които да изпълниш по най-добрия начин. Те не са толкова за бой, колкото са за проверка на умението да се движиш и изпълняваш определени техники в различни посоки.

Какво би искал да кажеш на читателите ни, сред които ще бъдат твои настоящи и бивши възпитаници, както и техните родители?

На децата бих казал да не мързелуват, а да се захванат сериозно да работят за собственото си личностно развитие. А на родителите да не бъдат безразлични към техните деца, а да им дават пример, да намерят най-подходящия спорт или изкуство и да мотивират децата си да се занимават активно с нещо, което е в техен интерес, което ще ги подготви за бъдещия живот.