Честит Бабинден! Още от езически времена празникът Бабинден е посветен на жените, които помагат при раждането и се чествал със специални обреди и обичаи. Днес, на 21 януари ние празнуваме деня на родилната помощ и акушерките. А от Рудозем Нюз имахме удоволствието да разговаряме с представител на тази свята професия и наша скъпа съгражданка, довела на този свят някои от чедата на община Рудозем.
Селвие Арифова Боюклиева е родена през 1976г. в град Смолян. За семейството си споделя, че е отгледана с много любов и грижа. А обучението ѝ се превръща в събитие за целия род и среща голяма подкрепа от всички свои близки.
Как решихте да станете акушерка?
Още в ученическите си години бях решила, че ще уча химия и биология. Много обичах биологията, малко повече от химията. Още тогава, господин Влахов, който ни преподаваше по биология ни насочваше, че за една жена професията на медицинската сестра и на акушерката е изключително подходяща. Но тласъкът, за който съм най-благодарна беше, когато дойде време за кандидатстване и ми го даде моя скъпа братовчедка – сега тя е стоматолог в Турция, това е д-р Минка Чилингирова – Байрактарова. Със своите наблюдения и опит, тя много ми помогна при взимането на това важно решение. Тя е мой ментор и до ден днешен! Тя е мой идол! Тя е много силен човек и аз се гордея с нея! Въпреки че живее в Турция, тя присъства активно в живота ми и в нейно лице винаги съм срещала подкрепа и закрила.
Кое е най-трудното във тази професия?
Самото чакане е най-трудно. Очакването на новия живот. Вълнуваме се заедно с родилките, чакаме, подготвяме си. Тръпката, която изживяваме е невероятна, изпълнена с много емоции, смях и сълзи. За всяко едно раждане, докато дойде на този свят бебчето, даваш страшно много енергия, много емоции, но когато вече го вземеш в ръце, чувството те зарежда и всичко си е струвало. За практикуването на тази професия се иска много любов, много уважение, голямо търпение, дисциплина, самодисциплина и трябва човек да си обича професията. Трябва да го искаш и да го чувстваш истински.
Какво е усещането да държите новия живот в ръцете си толкова често?
Невероятно! Всеки път те зарежда с енергия. Поемайки новия живот в ръцете си, имаш чувството, че и ти също се раждаш, чувстваш живота, чувстваш деня, или нощта. Всеки път преоткриваш смисъла на живота! Преоткриваш и себе си. Привилегия и благословия е да станеш част от едно ново начало, от цял един човешки живот, който тъкмо започва! А да видиш очите на майката … е специално усещане, което трудно се облича в думи.
И до сега не съм претръпнала. Всеки ден, всяко раждане е едно изцяло ново вълнение, ново преживяване, съвсем различно и специално по свой си начин.
Имате ли представа колко бебета са проплакали в ръцете Ви?
Не мога да кажа точно колко. Със сигурност вече са повече от сто. Но колко точно повече от сто ми е много трудно да посоча. Когато започнах работа, в началото ги броях, но в даден момент губиш бройката.
Вие виждате началото на човешкия живот, какво се случва, когато видите вашите бебета вече пораснали?
Много е приятно, когато срещна майките и децата, за които съм помогнала да се появят на света. Следя тяхното развитие. Приятно е, когато някоя майка ти помаха с една ръка, а с другата държи бебето, което вече е проходило, вече се превръща в личност.
Бабинден е български обичай още от езическо време. Имате ли спомен от първата ви родилка или някакъв ярък спомен от вашата практика?
Първи курс, втори семестър. Тогава ни вкарват в родилна зала. Вече не помня дали беше момченце или момиченце, но за нас, като студенти, като за деца, каквито сме били тогава, това беше едно невероятно преживяване, изключително вълнуващо. Всички се разплакахме от вълнение. Раждането, за щастие, беше нормално, всичко мина по вода и все пак за първи път ставахме свидетели на чудото на живота. С нетърпение чаках момента, в който ще се върна от Пловдив, за да прегърна своята майка и да ѝ благодаря за това, че ме родила, грижила се е за мен, за да бъда здрава и щастлива, че ме е възпитала такава!
Кои са съветите ви към вашите пациентки, които смятате за най-важни?
Да слушат внимателно препоръките на лекуващите лекари и на нас – акушерките, защото ние никога не бихме дали съвет, който не им е нужен! Да пазят себе си, да пазят здравето си, защото животът, който носят в себе си, зависи значително и от тях! Да обичат новия живот! Да го искат много! Защото винаги, когато даваш обич, получаваш обич в замяна. Децата са свързани с майката, те усещат и изпитват вълнението на майката, и всички нейни емоции. Връзката между майка и дете, наистина е много силна. Децата усещат и разбират всичко, което се случва с мама. А майките трябва да покажат и истински да искат детето, и няма как да сбъркат.
Спазвайки тези съвети, майките могат да очакват да се срещнат с един прекрасен нов живот след време. Личният ми опит ме е научил, че всичко в живота се връща. Дай любов – и ще получиш любов! Няма как да си дал наистина, истински и да не ти се върне! Аз много исках децата си – те са моята сбъдната мечта, и сега ми се връща стократно. Имам невероятно любящи и обичащи деца, също даващи с много любов.
Обичта е основен фактор и в акушерската професия.
Какво ще пожелаете на колегите си за празника?
За празника желая на всички колеги да бъдат здрави, да бъдат себе си, да държат на работата си, на призванието си, да обичат и да бъдат обичани, грижата, уважението и всичко, което отдават от себе си да им се връща многократно!
А за това, че днес имам щастието да практикувам тази прекрасна професия, която безкрайно обичам, искам да благодаря на всички мои преподаватели в Медицинския университет в Пловдив, сред които г-жа Елена Михайлова, д-р Христодулова. На д-р Чучуранова, която беше като моя втора майка, наглеждаше ме постоянно, грижеше се за мен. Специално благодаря и поздравявам всички мои колеги тук в Рудозем, с които сме работили заедно – лекари, сестри и акушерки, начело с Минка Желева, която беше старша акушерка, когато работех тук. По същия начин искам да изкажа и топлите си чувства към цялото родилно отделение в Смолян, където работя към настоящия момент – това включва всички лекари, гинеколози и колежки, сред които старшата акушерка Цонка Станева, както и д-р Хризантема Георгиева, която е един невероятен професионалист и специалист. Тя сбъдна мечтата ми, за което винаги ще съм ѝ благодарна, като ме взе на работа в тяхното отделение, въпреки че не ме познаваха. Благодаря на всички мои колеги, които невероятно много обичам, които ме подкрепят, които не се и поколебаха да ми покажат пътя! И не на последно място благодаря на д-р Ламбова, с която е удоволствие и чест да се работи!
